Читать «Преследваният» онлайн - страница 168

Внезапно телефонната линия прекъсна мистериозно.

Тримата мъже, седнали в паркирания през една пряка бял ван без отличителни знаци, намалиха звука, отпиха от изстиналото кафе в пластмасови чашки, размениха многозначителни погледи и се усмихнаха доволно. И тримата се водеха „пресаташета“ към руското посолство — с други думи шпиони под съвсем формално прикритие. Точно така, Иля, бягай, бягай колкото те държат краката, крий се и се озъртай зад гърба си, плащай навсякъде в брой, забрави за семейството си, за близки и приятели, заври се в най-тъмната и тясна дупка във Вселената. Ние ще те открием.

В апартамента на Алекс почти нямаше квадратен сантиметър, където Воронин да не бе поставил подслушвателни устройства. Двамата федерални агенти го бяха наблюдавали мълчаливо как се преструва, че прави оглед, а ръси микрофони след себе си. След известно време Воронин бе престанал и да се преструва. Очевидно на тях не им пукаше какво върши. Бяха получили указания от най-високо място да предоставят на руснака максимална свобода на действие — стига, разбира се, да не убива хора. Все пак, намираха се в Америка — страната на законността и неотменимите човешки права. Виж, да пребие някого, това беше под въпрос, в сивата зона между забранено и разрешено. Може би зависеше от степента на побоя.

Телефонът в апартамента също се подслушваше. Мъжете във вана едва се бяха сдържали да не избухнат в смях същата сутрин, когато Елена се бе обадила на съпруга си, за да му съобщи проблема с банковата сметка. Алекс, нямаме пари! Ох, Алекс, как ще платим на адвоката? Как ще си купим храна, Алекс? Въпросите и скубането на коси щяха да започнат съвсем скоро — може би още тази вечер.

Друг ван, оборудван по подобен начин и също пълен с руски „пресаташета“, бе паркиран на половин пряка от кантората на адвоката им. Неговите телефони — и служебни, и домашни — също се подслушваха. Техни хора бяха проникнали в къщата му предишния ден, през задната врата, докато цялото семейство беше на църква. Оказа се толкова лесно! Беден, западнал квартал. Съседите си седяха у дома и не се интересуваха от нищо, което ставаше извън входната врата. Адвокатската кантора също бе обкичена с микрофони като звукозаписно студио.

Така мъжете във вана знаеха със сигурност, че адвокатът още не си е вкъщи; вероятно се щураше по коридорите на СИН и се чудеше колко сериозно е положението на неговия клиент.

Сериозно, приятел. Доста сериозно.

И нито адвокатът, нито семейство Коневич бяха в състояние да си представят колко по-сериозно ще става тепърва.

19

Същата вечер, малко след полунощ, се чу силно почукване на вратата. Елена спеше, покрила глава с възглавницата, и дори не помръдна. Алекс си каза, че няма да отваря, но чукането продължи с безцеремонна настойчивост, преминавайки в думкане, и накрая той не издържа. Нахлузи хавлиения халат, пристъпи на пръсти към вратата и надникна през шпионката.

В коридора бе застанал непознат мъж на средна възраст с евтин синкав костюм и неспокойно се оглеждаше. Положително е от ФБР, помисли си Алекс, макар че нещо в поведението му го отличаваше рязко от двамата агенти, които бяха разпердушинили апартамента му преди броени дни. Въпросният мъж изглеждаше някак напрегнат, почти уплашен. Алекс отвори вратата.