Читать «Преследваният» онлайн - страница 167

ФБР вече държеше здраво в ръцете си и двете банкови сметки на Алекс.

Не мина и половин час, и от Австрия се обади Иля:

— Алекс, какво става?! — крещеше той, изпаднал в истерия.

— Не разбирам за какво говориш.

— Не разбираш?! Тук всичко се сгромоляса!

— Успокой се, Иля. Поеми дълбоко дъх и ми кажи какво става.

Минаха няколко безкрайни мига, преди превъзбуденият му приятел да успее да подреди разбърканите си мисли.

— Тази сутрин ме уведомиха, че лицензът ни за извършване на търговска дейност в Русия е отменен. От тогава цял ден ми звънят клиенти, за да анулират договори.

— На какво основание?

— Американските клиенти били информирани от ФБР, че фирмата е прикритие за престъпна дейност.

— А руските?

— Без всякакви причини. Получили указания от Министерството на вътрешните работи да прекратят деловите си отношения с нас, в противен случай…

Алекс се напсува наум. Всичко беше в онзи компютър! Той бе поставил пароли на файловете си — едно напълно измамно чувство на сигурност, както със закъснение си даде сметка сега. ФБР разполагаше с квалифицирани специалисти, за които бе детска игра да разгадаят паролите му. Той се опита да си припомни какво съдържаха всички тези файлове. Всичко и нищо. Прекалено много. Той никога не си бе представял, че ще му се наложи да се защитава срещу полицейски произвол. Не и тук, в Америка!

Всичко, което двамата с Елена бяха постигнали с „Орангутан“ — привлечените от тях клиенти, имената и координатите на партньорите им в Австрия. Друго? Номерата на банковите му сметки, разбира се. Това последното обясняваше бързината, с която от ФБР бяха блокирали всичките му финанси. Мина му и друга мисъл, от която кръвта във вените му замръзна.

С максимално равен и спокоен тон той каза в слушалката:

— Събери си багажа, Иля, и се махай от там.

— Но защо, Алекс, та аз…

— Не задавай въпроси, на които не мога да ти отговоря. Просто изчезвай от там, веднага!

— Алекс, аз имам триста служители. Не мога просто да изчезна. Имам отговорности и задължения към тях.

— Искаш ли да живееш?

— Да, разбира се, но…

— Вземи пари в брой, Иля. Не оставяй следи. Не се обаждай на близки и роднини. Скрий се на някое място, където никой няма да се сети да те търси.