Читать «Преследваният» онлайн - страница 167
Брайън Хейг
ФБР вече държеше здраво в ръцете си и двете банкови сметки на Алекс.
Не мина и половин час, и от Австрия се обади Иля:
— Алекс, какво става?! — крещеше той, изпаднал в истерия.
— Не разбирам за какво говориш.
— Не разбираш?! Тук всичко се сгромоляса!
— Успокой се, Иля. Поеми дълбоко дъх и ми кажи какво става.
Минаха няколко безкрайни мига, преди превъзбуденият му приятел да успее да подреди разбърканите си мисли.
— Тази сутрин ме уведомиха, че лицензът ни за извършване на търговска дейност в Русия е отменен. От тогава цял ден ми звънят клиенти, за да анулират договори.
— На какво основание?
— Американските клиенти били информирани от ФБР, че фирмата е прикритие за престъпна дейност.
— А руските?
— Без всякакви причини. Получили указания от Министерството на вътрешните работи да прекратят деловите си отношения с нас, в противен случай…
Алекс се напсува наум. Всичко беше в онзи компютър! Той бе поставил пароли на файловете си — едно напълно измамно чувство на сигурност, както със закъснение си даде сметка сега. ФБР разполагаше с квалифицирани специалисти, за които бе детска игра да разгадаят паролите му. Той се опита да си припомни какво съдържаха всички тези файлове. Всичко и нищо. Прекалено много. Той никога не си бе представял, че ще му се наложи да се защитава срещу полицейски произвол. Не и тук, в Америка!
Всичко, което двамата с Елена бяха постигнали с „Орангутан“ — привлечените от тях клиенти, имената и координатите на партньорите им в Австрия. Друго? Номерата на банковите му сметки, разбира се. Това последното обясняваше бързината, с която от ФБР бяха блокирали всичките му финанси. Мина му и друга мисъл, от която кръвта във вените му замръзна.
С максимално равен и спокоен тон той каза в слушалката:
— Събери си багажа, Иля, и се махай от там.
— Но защо, Алекс, та аз…
— Не задавай въпроси, на които не мога да ти отговоря. Просто изчезвай от там, веднага!
— Алекс, аз имам триста служители. Не мога просто да изчезна. Имам отговорности и задължения към тях.
— Искаш ли да живееш?
— Да, разбира се, но…
— Вземи пари в брой, Иля. Не оставяй следи. Не се обаждай на близки и роднини. Скрий се на някое място, където никой няма да се сети да те търси.