Читать «Преследваният» онлайн - страница 164

— Така си е, Томи, кретен си. Деветнайсет години в окопите на СИН. Трябваше да напуснеш още преди десет години, да си уредиш живота.

— А, тъй ли? Ти като си се уредил, колко мангизи смъкваш? Много, а?

— Не се оплаквам. Децата са в частно училище, Тери ме натиска да сменим вилата с нещо по-скромно, че много й завиждали приятелките, а пък аз се оглеждам да продам ягуара, който стана на шест месеца, и да си купя мерцедес. Някой ми е одраскал предния ляв калник на паркинга и не мога да ходя на работа така. Хвърлил съм око на новата S-класа, но още не мога да реша 500 ли да поръчам, или да додам още малко пари и да си взема направо 600 дванайсетица. Чувам, че били много икономични за кубатурата си.

— И като лъжец за нищо не ставаш — засмя са Томи. — Още ли се свирате в оня тесен курник в Арлингтън?

— Да, бе. Миналата година ни изгоря климатикът, но ние сме тъпи и упорити, ще устискаме някак, докато Тери спечели от лотарията.

— Не разчитай на нейния късмет, приятел! Тя се остави да й направиш дете още на четвъртата ви среща.

— Благодаря ти, че ми напомни.

— И все оня очукан бус крайслер ли караш? Чудя се как те пускат инспекторите на годишния преглед…

— Много ти разбират инспекторите от коли! Караме си го, какво му е… Чакай да те питам: ти чувал ли си за човек на име Коневич? Алекс Коневич?

Дълго мълчание, през което се чуваше само ревът на бейзболния мач. Накрая Томи попита шепнешком:

— Клиент ли ти е?

— Кой води?

— Не са моите. Е, клиент ли ти е или не? Не питам току-така. Любознателността е майка на интелекта.

— Да, клиент ми е.

— Чупи го. Разкарай го веднага и дим да те няма.

— Ама какво става, Томи? Казвай!

— Не ме питай, не казвам! Всичко е много потайно, грифът е „строго секретно“ на куб. Не става, брат ми. Знай едно: твоят човек го е закъсал яко. И самият той още не го знае, ама скоро ще го разбере.

— Просто така, а?

— Накарай го да ти плати в брой, и то предварително. Тоя има мангизи, повярвай ми. И си ги преброй внимателно, че е голям мошеник!

— Кой е прокурор?

— Ким Париш. И това не е добре за теб, приятел.

Името му звучеше познато, с нещо отнякъде я бе запомнил. Ким се бе появила през последната му година в СИН, когато той вече се оглеждаше за друго поприще и не му бе до запознанства с новоназначени, с които така или иначе скоро щеше да се сбогува. Подобно на всички нови прокурори, и тя бе започнала с по-лесните дела, при които нямаше риск от злепоставяне на службата — имигранти, промъкнали се незаконно през границата, такива с изтекли зелени карти или други дребни закононарушения. Само след шест месеца — рекордно кратък срок — бе изстреляна стръмно нагоре, към висшата лига: наркотрафик, данъчни измами, организирана престъпност и други шумни дела, каквито обикновено се поверяваха на най-способните и амбициозни млади юристи. Самата тя беше стара за начинаещ прокурор — на четирийсет и пет, може би петдесет. Но пък беше умна и много, много добра в това, което вършеше. Неомъжена, без деца, вечно нащрек; единственият й живот беше правото, службата на закона.