Читать «Преследваният» онлайн - страница 162

По това време в Службата за имиграция и натурализация имаше вакантни места за юристи, а и никой друг не отговаряше на телефонните му запитвания, та Ем Пи си каза: Защо пък не? Нека се пробва, колкото да натрупа няколко години практически опит по имиграционно право, а после ще си наеме офис, ще си сложи табелката на вратата и за кратко време ще натрупа пари.

Към момента фирмата му се състоеше от него, плюс още двама адвокати, трима изнемощели от стрес и преумора стажанти и една неописуемо груба секретарка, която мразеше работата си и нямаше търпение да се чупи в мига, в който си намереше нещо по-добро. Помежду си тримата адвокати се наричаха съдружници, а скромния си офис — правна кантора. И тримата едва свързваха двата края, деляха си наема за помещенията и с общи средства се бяха обзавели криво-ляво с мебели втора ръка и второразредни служители. Не си прехвърляха изгодни дела с други адвокатски фирми, не си поделяха тлъсти бонуси в края на всяка успешна година по простата причина, че нямаха успешни години.

Женен, с две деца и симпатична съпруга, бременна в шестия месец с третото, Ем Пи се обливаше в студена пот при мисълта, че може да се окажат близнаци. Семейството живееше под наем в занемарена къщичка в скромен квартал на Южен Арлингтън, отвъд реката.

Имиграционното право, както твърде скоро установи той, не се рентираше. Почти всички негови клиенти бяха бедни, отчаяни хора, които с мъка говореха езика, а продаваемите им умения граничеха с нула. По много от делата — и то най-трудните — бе назначен като служебен защитник. Голяма част от клиентите му биваха изритвани от страната веднага след приключване на делото, което не ги мотивираше особено да си плащат сметките. Имиграционното право, научи от горчив опит Ем Пи, беше поприще за неудачници. Богати клиенти почти не се намираха. Малцината — най-често милионери, избягали от данъчните власти или от углавни дела в родината си — предизвикваха яростни боричкания между колегите му от бранша, като обикновено попадаха в мрежите на едри фирми, способни да мобилизират дузини адвокати в тяхна защита. Ем Пи отдавна бе загубил надежда, че и на неговата въдичка ще клъвне едра риба. Той си изкарваше хляба, превил гръб под огромната тежест на трупащи се дребни дела, като се молеше поне половината от клиентите му да успеят да си платят — молитва, която често оставаше нечута от Всевишния.

Ала Алекс и Елена Коневич не бяха като останалите. Техният случай е по-особен, помисли си той, докато ги наблюдаваше съсредоточено как седяха, хванати за ръце, на двата стола срещу бюрото му. Тези двамата изглеждаха сериозно уплашени. И вероятно имаше защо.

— И какво, тогава онези от ФБР просто си тръгнаха, така ли? — запита Ем Пи, докато слушаше внимателно разказа им. — Станаха и си излязоха?

Пред него имаше разтворен жълт бележник, първите десет страници от който вече бяха изписани с нечетливи бележки, изпъстрени със стрелки, подчертавания, питайки и удивителни.