Читать «Преследваният» онлайн - страница 158

След шест месеца Алекс и Елена вече прибираха милиони от новите си клиенти. За начало те бяха атакували някои от най-големите американски производители на захарни изделия, десертни блокчета и домакински консумативи. Повечето от тях реагираха положително, подписвайки за начало пробни договори с малка стойност, но твърде скоро, след като се убедяха в предимствата на тази доскоро никому неизвестна руска рекламна къща, започваха да засипват Иля с поръчки и пари.

За да обхванат възможно по-голям брой клиенти, Алекс и Елена се разделиха. Уикендите си запазваха изцяло един за друг, но работните дни рядко прекарваха в един и същ град. Една седмица тя се насочваше към филмовите компании на Лос Анджелис, докато той отскачаше до централите на петролните компании в Хюстън. Следващата седмица той обикаляше Ню Йорк; там подписа договори като подизпълнител на три големи рекламни къщи на Медисън Авеню, които, отчаяни от провалите си, бяха на път да се откажат от руския пазар. В това време Елена привлече голяма фармацевтична компания в Тенеси, произвеждаща цяла гама продукти за отслабване, а ден по-късно — производител на луксозна козметика в Ню Джърси, който нямаше търпение да разкраси физиономиите на руските новобогаташи. Така се нижеха седмица подир седмица. Иля беше на седмото небе. Той утрои персонала си и прехвърли производството в огромен бивш склад от близо шест хиляди квадратни метра. Всичко това бе скъпо и рисковано, но какво пък! За да спечелиш пари, първо трябва да похарчиш, казваше си той. Трупаха се поръчки, с всяка изминала седмица обемът им се удвояваше и Иля Мечников едва смогваше да изпълнява всички.

Новият живот в Америка се отразяваше добре на Алекс и Елена. Само за първата година бяха изкарали над милион долара от комисионни. Не беше никак зле, но можеше още по-добре. През втората година си бяха обещали да спечелят три милиона. С малко късмет и по-остри лакти — четири. Елена беше щастлива и доволна от живота. Алекс нервничеше и изглеждаше неспокоен, но той винаги си беше такъв. В това бе чарът му.

Беше събота, двамата току-що бяха обядвали, без да бързат, в един превъзходен ресторант в Джорджтаун и на връщане се бяха поразходили. Когато минаха през входа на сградата и влязоха във фоайето, портиерът Харолд ги погледна боязливо.

— Хей, господин К. — каза той почти шепнешком. — Имате гости горе в апартамента.

— Не очаквам посетители.

— Е, да, ама имате. С костюми. Показаха ми значки и аз… опитах се да ги спра, заклевам се! Ама те не искаха и да чуят. Горе са вече от половин час.

Алекс и Елена си размениха ужасени погледи. Хукнаха към асансьора и Алекс натисна бутона за шестия етаж. Затичаха се по коридора. Алекс отмести Елена встрани, преди да постави ключа в бравата.

Нямаше нужда от ключ. Вратата се завъртя плавно на пантите си. Той пристъпи предпазливо в антрето, готов да се отбранява.

Вътре цареше хаос. Креслата бяха прекатурени, възглавниците им разпрани с нож, чекмеджетата от шкафовете бяха извадени и изсипани на пода, лампионите бяха изпотрошени, навсякъде се въргаляха разкъсани книги. Цялото им жилище беше обърнато наопаки с хладна методичност. Чисто новите им мебели и останалото обзавеждане, подбрано с толкова любов от Елена — всичко беше съсипано. Двама мъже със сиви костюми стояха до прозореца, загърбили прекрасната гледка към реката, и се наслаждаваха на резултата от усилията си. Когато Алекс и Елена влязоха в стаята, те им хвърлиха бегъл поглед, но не помръднаха от местата си.