Читать «Преследваният» онлайн - страница 159

— Кои сте вие? — запита Алекс, без да си дава труд да прикрие яростта си.

— ФБР — отвърнаха незабавно двамата, извадиха от джобовете си две служебни карти и бързо ги прибраха обратно.

— Какво правите тук?

— Добре дошъл в Америка, приятел! — каза единият с неприятна усмивка. — Получихме сигнал, че двамата с жена ти укривате беглец от закона.

— Това са пълни глупости.

— А, така ли? Защото на нас ни изглежда твърде вероятно.

— Имате ли заповед за обиск?

— Ти да не си адвокат, а?

— Покажете ми заповедта или напуснете дома ми!

Двамата се залюляха на пръсти и пети и се изсмяха гърлено. Ела ни удари, де! — говореше позата им. Виж какво направихме с дома ти, погледни ужасеното лице на жена си, постъпи като мъж! Ела и само замахни. След което ще ти щракнем белезниците, ще те откараме от тук като торба с боклук и ще се озовеш на следващия самолет за Москва.

Алекс беше достатъчно вбесен и луд, за да го направи, но точно в този момент от едната спалня излезе трети мъж. Алекс погледна настрани и замръзна. Мъжът беше висок и слаб, облечен в измачкан шлифер и държеше в ръцете си техния домашен компютър. И приличаше на техния стар познайник, полковник Воронин! Не, това беше невъзможно. Та в края на краищата тук беше Америка!

— Здравейте, семейство Коневич!

Изумително! Той дори по гласа приличаше на Воронин — същият надменен тон, същата нетърпяща възражение арогантност.

Алекс си пое дълбоко дъх няколко пъти, като се опитваше да се овладее, но в гърлото му бе заседнала голяма буца. Той се обърна към Воронин и запита троснато:

— Твоите хора от Министерството на вътрешните работи не отговаряха ли само за вътрешната безопасност? Какво правиш тук?

Воронин отговори на руски:

— Ти си издирван престъпник. Дошъл съм да те отведа обратно в Русия, където ти е мястото.

— В такъв случай ще те разочаровам — каза Алекс на английски.

— А, така ли? — продължи на руски Воронин, така че федералните да не разберат и дума от това, което казваше. Той бе пристигнал в Америка преди две седмици, след като Татяна бе позвънила на Тромбъл и му бе предложила неговите услуги и експертни познания.

Осигуреният и безгрижен живот, който семейство Коневич водеха от година насам, току-що бе приключил. Алекс повече не можеше да се крие зад името на жена си. През цялата година момчетата на Ники Козирев бяха гонили призраци в Чикаго, скрити в някаква изоставена къща в покрайнините, и се бяха върнали в Русия с празни ръце. Това, което се бе оказало непосилно за тях, не представляваше никакъв проблем за ФБР. Едно учтиво запитване, и Службата за имиграция и натурализация бе разкрила адреса на Алекс и Елена, източника им на доходи и имигрантския им статут. Цялата информация, която ФБР бе предоставило на Воронин, той бе предал на Татяна, а тя — на Ники. Криеницата бе свършила, започваше нова игра.