Читать «Преследваният» онлайн - страница 157

Иля подръпна нервно брадата си и помисли върху офертата, след което каза:

— Ти се майтапиш с мен.

— Да, майтапя се. И сега съвсем на майтап ще ти напиша чек за пет милиона долара, с които да си купиш най-доброто оборудване и консумативи, които се продават на пазара, да наемеш подходящи хора, а ако ти трябват още пари, просто ми звънни по телефона.

Фирмата бе официално регистрирана в Австрия — сравнително недалеч от Русия, но заобиколена отвсякъде от кръвожадни западни конкуренти. Лично Алекс бе настоял на това. Конкуренцията беше здравословно нещо. За да оцелеят, Иля и хората му бяха принудени да възприемат най-добрите западни практики, да изострят собствените си рефлекси и умения, за да внесат най-доброто на гладния руски пазар.

Полезно беше и това, че „Орангутан Медия“, както я бе нарекъл Иля, не бе част от „Коневич и сие“. За да си спечели позиции и пред конкурентите на Алекс, тя трябваше да е формално независима. Единствените документи, които доказваха финансовото участие на Алекс, се подаваха пред австрийските власти. По този начин „Орангутан“ бе успяла да се изплъзне от вниманието на Голицин.

Та сега Алекс се обади на Иля и предложи да му стане представител в Америка. Моментът едва ли можеше да бъде по-подходящ. Големите американски корпорации срещаха сериозни проблеми в Русия. След десетилетия на разделение между тези два свята американците нямаха и най-малка представа за местната култура, нужди и желания, за руската народопсихология. Всичко, с което бяха свикнали и им вършеше идеална работа у дома, се проваляше мизерно в Русия. Рекламният слоган за „поколението Пепси“ предизвикваше у руските потребители пристъпи на недоумение и озадачено чесане по главите: как така цяло едно поколение ще се отъждествява с някаква си тъпа безалкохолна напитка?! Клиповете, в които лекар препоръчваше еди-кое си хапче, крем или паста за зъби, звучаха неубедително. Руските лекарства бяха негодни за нищо; да рекламираш фармацевтичен продукт бе, все едно да го зачеркнеш веднъж завинаги в съзнанието на потенциалния потребител. Що се отнасяше до използването на известни спортисти за реклама, и там удариха на камък — кой се интересуваше в крайна сметка с какво се маже, какво пие или яде някакъв мускулест палячо?!

Алекс реши да наобиколи всички големи американски корпорации, за да им препоръча услугите на „Орангутан Медия“ — една изцяло руска рекламна компания, познаваща в детайли душевността и вкусовете на руския потребител.

Той заяви на Иля, че е готов да работи само срещу комисионна; не искаше и да чуе за друго възнаграждение. По това време Иля сякаш бе намерил общ език с руските фирми, но като цяло бизнесът му вървеше трудно. В края на всеки месец се чудеше дали ще намери пари, за да плати на хората си. Производствените разходи за рекламни материали в Австрия бяха чудовищни. Руските фирми продължаваха да се отнасят със скептицизъм към рекламата по принцип, а освен това бяха стиснати и несговорчиви при заплащането.