Читать «Преследваният» онлайн - страница 156

Молбата за убежище бе одобрена под условие: добре дошли в Америка, земята на смелите; а сега ни накарайте да се гордеем с вас, че сме ви направили американци.

Имаше и една „дребна“ уловка — за да получат право на постоянно пребиваване, трябваше да си намерят работа, а това бе свързано с допълнителни усложнения.

Да кандидатстват за работа в американски фирми бе изключено, защото лесно щяха да ги проследят; ето защо Алекс веднага се свърза със своя стар приятел Иля Мечников. Двамата се бяха запознали преди четири години, когато Иля мислеше да навлезе в рекламния бизнес с потребителски стоки. По онова време в Съветския съюз такава професия не съществуваше, поне не в смисъла, който се влага в нея на Запад, където големите производители харчат милиарди годишно, за да си навират търговските марки в лицата на хората. Иля беше млад, само на двайсет и пет, и обзет от идеята да имитира огромните западни рекламни къщи. Много скоро бизнесът му щеше да се разрасне, убеден бе той, и в джобовете му щяха да потекат пари.

Беше чудесна идея, само че почти веднага се сблъска с тухлена стена. Иля изглеждаше доста странно с птичия си нос, асиметричното лице, дългата къдрава коса и гъстата черна брада, с която приличаше на революционер от отминали епохи. Но пък беше пълен с блестящи идеи, които устата му бълваше неуморно на кратки, нервни фрази, подобни на картечни откоси. Беше изобретателна и творческа натура, но за жалост бе изпреварил далеч времето си. Някогашните комунисти си нямаха представа какви ги плещи, нито пък каква полза би имало обществото от идеите му. Нали човек влиза в магазина, взима стоката от рафта, плаща на касата и си излиза. Самото понятие за конкуренция им се струваше объркващо, а вероятно и в някаква степен неморално. А пък да рекламираш продукта си им изглеждаше нагло, егоистично и в крайна сметка никому не нужно прахосничество.

Три минути след като Иля бе отворил устата си в кабинета му, Алекс се наведе напред и го прекъсна:

— Достатъчно, чух каквото ми трябваше. Виж сега какво ще ти кажа: смятам да те купя. Не просто рекламите ти, самия теб. Ще финансирам фирмата ти, но в замяна ти ще ме обслужваш с предимство. Аз ще ти бъда председател на управителния съвет, а ти ще останеш президент и главен изпълнителен директор, ще бъдеш мозъкът. Бизнесът си е твой, очаквам от теб резултати.