Читать «Преследваният» онлайн - страница 154

Михаил се присламчи към масата им и започна да черпи всички присъстващи. Уволненият чиновник беше вече пиян, а след още няколко водки съвсем върза кънките. Пикочният му мехур обаче беше бездънен, та едва след полунощ се надигна и затътри крака към тоалетната. Михаил стана от стола си и го последва на две крачки зад него. Застанал пред съседния писоар, той му предложи хилядарка в зелено, ако на сутринта му посочи мръсната кучка, докато влиза в Кремъл.

Още щом я зърна, Михаил бе сигурен, че това е тя. Всичко отговаряше напълно на представите му — всичко освен името. Но пък Татяна се римуваше с Ана, както се бе представила на Алекс. Алекс бе предположил, че е доста привлекателна, и бе познал, че и отгоре. Освен това беше завършила право. Пред следващите две седмици Михаил я бе следил навсякъде по петите — само по себе си забавно, макар и не особено продуктивно занимание. Три-четири вечери в седмицата тя и шефът й си наемаха стая в хотел. После отиваха заедно на работа, като се държаха за ръцете и се мляскаха като младоженци. Ала Татяна и през обедната си почивка често прескачаше до разни хотели в центъра на Москва, и то не с ниския си шишкав, застаряващ шеф, а с някакъв строен, мускулест, вероятно доста надарен младеж. Михаил вдигаше фотоапарата и щрак-щрак! Кратка справка и младежът се оказа Саша Комаров, център-нападател в националния отбор по футбол. Михаил не се задоволи с това и продължи да рови, докато установи нещо далеч по-пикантно: Саша и Татяна бяха от един и същ град и се познаваха още от гимназията, при това далеч не само платонично. Откакто живееше в Москва, Татяна бе минала през безброй кревати, но Саша си оставаше голямата й любов, винаги наблизо, винаги готов да изпълни всяко нейно желание.

На третата седмица Михаил я видя как се качи през задната врата в дълга черна лимузина, която потегли незабавно. Щрак-щрак! Той даде газ и я последва. Лимузината спря пред долнопробен бар в западнал квартал в покрайнините на града. Отново щрак-щрак, щрак-щрак. От бара излезе дребен мъж с голям безформен нос и посивяла конска опашка и се качи в колата при нея.

От дългите години в службата за борба с организираната престъпност Михаил носеше в главата си истинска картотека от имена и образи и сега никак не се затрудни да разпознае гангстера Ники в невзрачната мъжка фигура с черни кожени дрехи. По номера на колата той си допълни картината — черната лимузина беше регистрирана на „Обединени предприятия Голицин“.

Обикновено срещите край Москва река траеха не повече от десетина-петнайсет минути, но днешната се проточи над час. Готви се нещо голямо, каза си Михаил. В един момент Ники слезе от колата, направи няколко несигурни крачки встрани, после си разкопча панталоните и се изпика направо на улицата. Михаил вдигна апарата: щрак-щрак-щрак! После се изсмя наум.

Ники Козирев, най-страховитият гангстер в цяла Русия, имаше малка пишка.

Още същата вечер той позвъни на Алекс за седмичния си доклад. Снимките бяха опаковани в голям плик и изпратени на адреса му в една от сградите на комплекса „Уотъргейт“.