Читать «Преследваният» онлайн - страница 147

За нещастие на Алекс и Елена Коневич съдбата им сега се намираше в ръцете на една жена министър на правосъдието, която с мъка успяваше да запази равновесие в бурните води на непознати за нея морета, и на един директор на ФБР с всепоглъщащи амбиции и малко странни представи за правосъдие.

Кортежът от лимузини спря плавно на павирания площад. Вратите се отвориха и от тях се изсипа превъзбудена тълпа сътрудници и слуги на Тромбъл — личните бърсачи на задника му, както цинично ги наричаха обръгналите на всичко агенти; за секунди те се прегрупираха и бяха церемониално въведени през историческите врати на Кремъл, нагоре по стълбите до втория етаж и от там направо в огромния като пещера кабинет на Анатолий Фьодоров, руския министър на правосъдието.

Взаимните представяния протекоха кратко и делово. Неколцината сътрудници на Фьодоров, които с каменни лица заемаха столовете покрай стената, не бяха назовани по име; сред тях беше и една изумително привлекателна млада дама с дръзка мини пола, която се усмихваше подкупващо на новодошлите, докато преминаваха в индийска нишка покрай нея.

Фьодоров седеше на кожен стол с висока облегалка зад бюро, което изглеждаше по-голямо от територията на Финландия. Пред бюрото бяха поставени две столчета, не по-големи от табуретки в детска градина. След кратко колебание Тингълман и Тромбъл седнаха предпазливо на тях. Коленете им почти опираха в лицата, а лактите в пода. От тази позиция бяха принудени да гледат Фьодоров отдолу нагоре.

Зад тях застана прав представителят на американското посолство с бележник и писалка в ръце. Предварително бяха получили уверения, че английският на Фьодоров е великолепен и че присъствието на преводач е излишно и нежелано. Предназначението на човека от посолството бе да води подробни записки и да си отваря очите и ушите за всичко, което щеше да се наложи да замазват впоследствие професионалните дипломати. Като цяло мръсна и неблагодарна работа.

Домакинът Фьодоров откри срещата с дълъг и усукан монолог относно това как — без да се броят националните им различия — и двете участващи страни са в един и същ бранш. По-конкретно — в правоохранителния. Духовни братя и сестри, обединени от общата си ненавист към престъпниците, и т.н. и т.н., и прочие и пак прочие.

Когато Фьодоров приключи с встъпленията, Тромбъл си придаде важен вид и още преди Тингълман да бе успяла да си отвори устата, обяви: