Читать «Преследваният» онлайн - страница 149

— Няма какво да го увъртаме повече. Какво всъщност искате да обсъждате с нас?

Според инструктажа, който Тромбъл бе получил от онези надути всезнайковци в Държавния департамент, руснаците били майстори на пазарлъка. Никога не пристигай с празни ръце, бяха му казали те. Сложи нещо на масата, после поискай нещо в замяна. Воден от тези съображения, той бе открил — по-точно, опитал се бе да открие — мача с няколко примамливи отстъпки, преди да пристъпи към същината на исканията си.

Но ако Татяна бе в състояние да премине направо към същината, Тромбъл също бе готов да го направи.

— Вашата мафия — изрече авторитетно той.

— Какво имате предвид?

— Откакто падна Стената, организираната престъпност е основно експортно перо за Русия. Градовете ни гъмжат от руски мафиоти. Обърнаха Маями на бойно поле, а Брайтън Бийч на погребално бюро. — Тромбъл направи гримаса на отвращение. — Доста гадничка пасмина.

— На мен ли разправяте! — прекъсна го Фьодоров, клатейки мрачно глава. — Това са най-безскрупулните, брутални престъпници на света. Отвратителна сган!

— Да, така се оказва. — Тингълман се включи с известно раздразнение в разговора, понеже не разбираше накъде всъщност бие директорът на ФБР. Преди тръгването й бяха обяснили, че срещата е чисто протоколна, за взаимно опознаване, а и възможност да се измъкне за малко от напрегнатото вашингтонско ежедневие. Тя продължи: — Коза Ностра са направо благовъзпитани джентълмени в сравнение с вашите мафиоти. Тези хора не признават правила, при тях няма романтика и финес. Убиват, без да им мигне окото.

— Така е, нямаме основания да се гордеем с тях — вдигна рамене Фьодоров.

— Аз съм под постоянен натиск от страна на президента да направя нещо по въпроса — каза Тромбъл, поемайки отново инициативата.

Което беше лъжа. Президентът не се интересуваше от неща, които не засягаха личния му рейтинг; освен това, ако не се броеше Холивуд, който внезапно получи нови сюжети и герои за богатия си репертоар от полицейски трилъри, средният янки не знаеше нищо за руската мафия и предпочиташе да си остане в блажено неведение по въпроса.

Фьодоров го изгледа съчувствено.

— Имам нужда от една услуга — продължи Тромбъл, дружелюбно усмихнат. — Както добре знаете, към нашето посолство тук в Москва има оперативно бюро на ФБР с немногочислен състав. Спогодбата за неговото функциониране бе подписана лично от Елцин преди около две години.

— И срокът й изтича след няколко месеца — обади се Татяна.

— Именно. Така че искам продължение. Да кажем, с още пет години. Искам също и да утроя състава.

— С колко души разполагате понастоящем? — запита Фьодоров.

— С четирима. Като и четиримата са претоварени до краен предел — отвърна кисело Тромбъл. — Двама съсипаха браковете си, един се алкохолизира, един направи опит за самоубийство. Неприятно ми е да го кажа, но Москва се е превърнала в най-нежелания задграничен пост за нашите агенти.