Читать «Преследваният» онлайн - страница 145

След тези три катастрофални номинации Лора Тингълман бе открита в един забутан първоинстанционен съд някъде в дебрите на Монтана — скромна, но по своему компетентна съдийка, която се занимаваше най-вече с бракоразводни дела и имотни делби. При това напълно лишена от политически опит и контакти, никому неизвестна извън границите на съдебния си окръг, без нито едно спорно решение зад гърба си, без нито една отменена на горна инстанция присъда — като цяло кандидатурата на Лора бе точно толкова неприемлива колкото ягодов сладолед за дете. Нямаше лоши навици, поне доколкото можеше да се каже отстрани. Беше стара мома, следователно нямаше опасност от шумни разводи; в действителност шефът на следователския екип от ФБР, натоварен да ровичка в миналото й, за момент бе допуснал, че е още девствена, едва ли не единствената петдесетгодишна девственица в Съединените щати. И което я правеше особено подходяща — беше жена! Първата жена в историята, номинирана за министър на правосъдието! Лидерките на разни феминистки организации из цялата страна бяха дали ясно да се разбере, че всеки, който й се изпречи на пътя, ще бъде пометен.

Освен това в чисто личен план, макар и поставена в трудна ситуация, Лора Тингълман беше симпатична, вежлива с околните и дълбоко набожна, без да изпада в религиозен фанатизъм. Номинацията й мина гладко, без каквито и да било възражения.

Тромбъл я презираше с цялото си същество. В администрацията имаше място само за една суперзвезда, за един храбър рицар на закона, за един защитник на Америка от всичките мошеници, терористи и всевъзможни типове, които дебнеха наоколо и й желаеха гибелта. А пък той в края на краищата беше онзи безспорен гений, онзи вундеркинд, който си бе извоювал заветното място по трудния начин — с блестящия си интелект, остри лакти и безкомпромисно трудолюбие. Бакалавър от Йейл, магистър от Юридическия факултет на Харвард, Тромбъл наред с останалото бе водил и нужния брой битки в окопите на съдебната система; докато тя бе докарана направо от гората, от пущинаците на Монтана, предпочетена пред останалите по една-единствена причина — нямаше каквито и да било спорни постижения, под което следваше да се разбира: никакви постижения изобщо.