Читать «Преследваният» онлайн - страница 148

— Дошли сме при вас, за да обсъдим двустранното сътрудничество в борбата с престъпността.

— Интересно понятие — каза Фьодоров. — А какво означава?

— Ами… за начало бих желал да представя на вниманието ви възможности за обучение на ваши кадри, по няколко души годишно, в Академията на ФБР.

— А защо? Тя по-добра ли е от нашата?

Функционерът от Държавния департамент надраска нещо припряно в бележника си, като безуспешно се опитваше да прикрива злорадата си усмивчица. Днес щеше да бъде забавно.

— Ами… всъщност вероятно да. Академията в известен смисъл има добро име. Освен това си казахме, че може би бихте желали някои от хората ви да специализират психологическо профилиране в нашия център в Куонтико.

Фьодоров положи тежко лакти върху бюрото си.

— Обяснете ми, ако обичате, понятието „профилиране“.

— Това е термин, означаващ… ъъъ, използването на методи от психиатрията, за да се проникне в съзнанието на престъпника. При нас тази методика се смята за доста ефективна. Например серийните убийци проявяват взаимно допълващи се схеми на поведение, които, ако бъдат разшифровани, спомагат за тяхното идентифициране и неутрализиране.

Фьодоров се усмихна презрително.

— При нас в Русия няма серийни убийци.

— Същата методика се прилага с успех и при серийни насилници. А също и при серийни подпалвачи, ако има такива.

— Обаче няма. Нито едните, нито другите. Това са проблеми на Америка.

Човекът от Държавния департамент вече изписваше цели страници в бележника.

Кого се опитва да будалка този тип? — питаше се Тромбъл. Беше сигурен, че това е някаква шега, и се засмя. В отговор Фьодоров се намръщи.

Внезапно мацката с късата пола се надигна от скромното си място край стената и зае позиция до бюрото на Фьодоров.

— Анатолий, ама че ужасни домакини сме ние! — обърна се свойски към него тя. — Нашите американски гости идват отдалеч, сигурно са уморени, а ние дори по едно кафе не им предложихме!

Която и да беше въпросната дама, явно имаше специален подход към Фьодоров, понеже държанието му мигом се промени. По навъсеното му допреди миг лице се разля блага усмивка.

— Ами да… да, права си! Някой иска ли кафе?

Тромбъл отвърна по навик: да, черно. Лора предпочете чай с много сметана и захар. Един от сътрудниците се отлепи от стената и хукна да изпълнява поръчките.

Младата жена с възхитителните крака се плъзна грациозно иззад бюрото и с ослепителна усмивка и крепко ръкостискане им се представи: Татяна Еди-коя си, като поясни, че не работела при Фьодоров, а на горния етаж, при шефа му. Била юрист и често съветвала Елцин по важни правни въпроси. Това явно й се струваше достатъчно, за да оправдае присъствието й на срещата.

— Защо не се преместим на заседателната маса? — предложи гостоприемно тя.

Защо не? Във всеки случай сегашното разпределение на местата беше истинска катастрофа за тях. Тингълман и Тромбъл с готовност се надигнаха от детските табуретки, пристъпиха към огромната маса до прозореца и се настаниха на два удобни стола един до друг.

Госпожица Татяна Еди-коя си седна до Фьодоров от срещуположната страна на лъскавата орехова повърхност. Известно време си поговориха за полета, времето и десетки други безинтересни неща, а когато кафетата и чаят бяха сервирани и напрежението в стаята бе спаднало до поносими равнища, Татяна каза: