Читать «Преследваният» онлайн - страница 144

Плановете му бяха да изкара още година-две на сегашната длъжност, постигайки впечатляващи резултати и оставяйки забележително наследство, след което с лъвски скок да се озове някъде още по-нагоре сред силните мъже в държавата. Кандидат за вицепрезидент — той изобщо не изключваше подобна възможност. Ако ли пък по някаква причина не успееше да се реализира в тази посока, винаги можеше да основе частна охранителна фирма и за кратко време да натрупа милиони. А с купища пари човек можеше да прави всичко, което си поиска. Тромбъл се хранеше със завидна скорост, спеше бързо, дори и сексуалните му усилия продължаваха рекордно кратко време. Раз-два, и готово — карай нататък!

Самолетът беше на трийсетина минути от летище Шереметиево в покрайнините на Москва. Ако той беше в пилотската кабина и зависеше от него, щеше като нищо да преодолее дистанцията за четвърт час.

Тромбъл бе спал непробудно почти през цялото време на полета от Вашингтон допреди половин час, след което си бе взел душ и си бе сложил чиста риза и току-що изгладен костюм. Той хвърли бърз доволен поглед към образа си в огледалото, преди да излезе от специалния отсек на специалния самолет и да се отправи към седалката си в предния салон за някои последни приготовления преди началото на тази специална командировка. В задната част на самолета бяха натъпкани като добитък толкова репортери от американските медии, колкото неговите сътрудници и политическите му приятели бяха успели да подмамят и качат на борда. След като кацнеха, цялата тази изнурена и озверяла тълпа щеше да бъде изритана надолу по стълбата, за да чака с насочени обективи величественото му появяване на вратата на самолета и да запечата за поколенията фотогеничната му физиономия. Останките от нискокалоричната му закуска се въргаляха на сгъваемата масичка пред него. Той отпиваше с бързи малки глътки от бутилката минерална вода, заровил нос в досието, погълнат от собствената си важност, недостъпен за околните.

На отсрещната седалка пътуваше Лора Тингълман, министър на правосъдието на Съединените щати и номинално негова шефка. Тя бе работила през всичките дванайсет часа, откакто самолетът бе излетял от пистата на военно-въздушната база Андрюс край Вашингтон, и сега седеше прегърбена, забола нос в екранчето на смартфона. Изглеждаше сбръчкана, уморена, сякаш жизнените й сили бяха изцедени до край. Беше едра, възпълна, с нищо незабележителна жена около петдесет, но зле поддържана и изглеждаща с десетина години по-стара, с широко кръгло лице, застинало в постоянно изражение на лека паника.

Първата й година на този пост бе преминала доста неубедително. Това отчасти се дължеше на факта, че тя не бе първият избор на президента, а едва четвъртият, и това се знаеше от всички. Той се бе спрял на нея, след като се бе разчуло, че първият му избраник спи с непълнолетната гледачка на детето си. Тромбъл я бе виждал; за чест на работодателя й младата дама не изглеждаше на четиринайсет години — истинската й възраст, а някъде около шестнайсет. Вторият кандидат в списъка бе заловен с тлъсти подкупи от петролни компании с твърде съмнителна репутация; а малко след това за кандидат номер три — тогава съдия във Върховния съд на Калифорния — бе установено, че е пропилял младежките си години в игра на криеница с наборните комисии и е бил участник в студентски размирици, при които полицията е била замеряна с бутилки и наричана с обидни имена; че бил пушил, шмъркал и инжектирал във вените си какви ли не химически субстанции, а през свободното си от подобни занимания време се развличал, палейки американското знаме. Всичко това може би го правеше идеален за съдия в Калифорния, но в останалите части от страната биографията му едва ли щеше да направи благоприятно впечатление.