Читать «Преследваният» онлайн - страница 143

Чернокожата събра пети и кръстоса ръце на гърдите си.

— Качете се горе и питайте на рецепцията. Тук е разрешено само за служители на хотела.

— Моля вас, вие трябва мен помогне! — изблея Катя, като бърчеше неразбиращо вежди. — Тя казва се Елена. Елена Коневич. Тук с неин съпруг.

Едрото лице на Амбър се набразди от хиляди малки бръчици на съмнение.

— Как така не знаете къде се намира сестра ви? — попита тя.

— Тя и неин съпруг избягали от Русия. Съпруг направил там лоши работи. Сега крие се.

— Лоши работи, а?

— Да-да, много лоши работи. Но наша майка, тя тежко болна. Умира, мисля аз. Дошла да каже на Елена, тя трябва знае. — Катя я погледна умоляващо. — Моля, много-много моля вас, вие трябва мен помогне.

Сестрата на Елена — дръжки, каза си Амбър. Кого си въобразяваше, че лъже тази руска кучка?! Тя сложи ръце на хълбоците си.

— Е, разминали сте се. Вчера двамата опразниха стаята и си тръгнаха. Бързаха много. Мисля, че заминаха за Чикаго.

— Чикаго?! — повтори Катя, зашеметена от новината.

— Чикаго я! Казаха, че им писнало от Ню Йорк и имали намерение да се заселят там.

— Оставиха ли адрес за кореспонденция? Телефонен номер, нещо такова?

Едрата ръка на Амбър се стрелна напред. Отначало Катя изглеждаше объркана, после се окопити, извади двайсетачка от джоба си и я плесна върху дланта й. Ръката не помръдна. Добре дошла в Америка, кучко! Последваха още двайсетачки и ръката накрая се прибра.

— Не — отвърна Амбър.

— Няма адрес? Нищо?

— Точно така. Нищо.

— С кола ли тръгнаха? Със самолет? С влак? — Разстроена от факта, че отново ги е изпуснала, Катя забрави акцента и дървения си английски.

— Ако трябва да изкажа предположение, сестра ти и мъжът й имаха намерение да потънат вдън земя. Много ще ти е трудно да ги откриеш, сещаш ли се какво ти викам?

Катя я изгледа с омраза, после се завъртя на пети и хукна обратно. Вратата се затръшна гневно зад гърба й.

В това време Мария Санчес, камериерката на етажа, доволно опипваше чисто новата стодоларова банкнота в джоба на престилката си, докато рецитираше буквално същата измислена история на двамата убийци от наказателния отряд. Чикаго, каза им тя с непоколебима увереност, като добави, че преди два дни била чула семейство Коневич да взимат решението си, докато чистела стаята им. На нощното им шкафче имало купчина карти и рекламни брошури за Чикаго; двамата изглеждали приятно възбудени в очакване да видят новия си дом.

Амбър си каза, че може би е издействала на Алекс и Елена известна отсрочка — няколко седмици или ако имаха късмет, месеци. Ала ако тия убийци се бяха захванали сериозно с тях, те със сигурност щяха да ги открият, рано или късно.

16

Джон Тромбъл беше делови мъж и не си губеше времето. След няколко неусетно изминали години като федерален прокурор и още половин десетилетие като федерален съдия Тромбъл вече трета година заемаше поста директор на ФБР — най-младият в историята на Бюрото, както не забравяше да напомни самият той, в случай че слушателите и събеседниците му по някаква причина пропуснеха първи да отбележат този факт. Тромбъл кръстоса припряно дългите си крака и погледът му с характерните за него бързина и ефикасност сканира още няколко абзаца от досието, което неговите сътрудници му бяха подготвили специално за това пътуване.