Читать «Преследваният» онлайн - страница 142

Амбър прегърна Елена, млясна я по бузата и им пожела късмет и на добър час.

Наказателният отряд пристигна точно четиринайсет часа след заминаването им. Групата наемни убийци нахълтаха през главния вход на хотела и пребродиха фоайето, оглеждайки се за плячката си. Бяха шест: петима мъже и една дама — Катя, тяхната някогашна мъчителка от Будапеща, дошла специално преди броени часове с нощния полет от Русия, за да инструктира новите попълнения за способностите на Коневич да се изплъзва от всякакви ситуации, както и за да потвърди успешното приключване на операцията.

Самите екзекутори бяха американизирани руснаци, жители на Брайтън Бийч и родени убийци, свързани чрез поредица от фиктивни фирми с глобалната организация на Ники Козирев.

Не им бе никак трудно да проследят телефонния номер, който Татяна бе дала на Ники, след като Алекс я бе пратил по дяволите; кратка справка в телефонния указател на Манхатън ги бе отвела до хотел „Плаза“.

Алекс беше там, те бяха сигурни в това. Единствената загадка беше номерът на стаята му, но те бързо щяха да научат и него. Двама щяха да останат долу във фоайето, по един до всеки изход, за да преградят пътя му за бягство. Останалите щяха да изтичат до стаята, да разбият вратата с метален лост и да изхвърлят съпрузите Коневич през прозореца на оживената улица няколко етажа по-долу. Ако се окажеше, че стаята им е на нисък етаж, щяха да ползват ножове и гароти.

Служителите на рецепцията отказаха да им дадат исканата информация въпреки настойчивите молби на Катя и подкупите, които им предлагаше. В хотел като „Плаза“ поверителността на личната информацията на клиента бе нещо, което се възприемаше с нужната сериозност. Убийците се пръснаха във ветрило и започнаха да спират келнери и камериерки, хопове и всякакъв друг нископлатен персонал, които срещу съответното заплащане биха рискували да нарушат корпоративната етика.

На Катя, която притежаваше значително повече опит в поръчковите убийства, й хрумна по-добра идея — взе асансьора за сутерена, където се намираше телефонната централа. Вратата беше заключена и тя почука. Отвори й млада жена и Катя ловко се шмугна вътре, преди онази да бе успяла да й прегради пътя. Едра чернокожа дама, очевидно началничката, надигна задника си от стола срещу пулта и пристъпи към нея.

— Извинете, но трябва незабавно да напуснете. Тук е забранено за външни лица — изкудкудяка гневно тя, като зае заплашителна стойка.

Катя говореше безупречен английски, но се направи, че не разбира добре какво й се казва. С ужасен акцент тя каза:

— Аз търси своя сестра. Тя отсяда в този хотел, аз сигурна.