Читать «Преследваният» онлайн - страница 141
Брайън Хейг
— А с какво ще се издържаме?
— Ще започнем всичко отначало. Ще подхванем някакъв бизнес.
— Виж, Алекс, ако съумя да натрупаш цяло състояние в Русия, няма причина да не успееш и в Америка. Всъщност тук би трябвало да е още по-лесно. Аз ще ти помагам. Америка е държава, където законът се зачита и частната собственост е свещена, където богатите не са обект на омраза.
— Ще ни трябва дом — каза той и Елена на драго сърце се съгласи. Само да не е като предишния, каза си наум тя. Една малка, уютна къща без слуги, във всеки случай достатъчно незабележима и непретенциозна, че да не се събират зяпачи и лумпени пред вратата им.
Двамата започнаха да изброяват изискванията си към своя бъдещ дом. Да бъде безопасен, каза твърдо тя, с портиери и охрана, за да не се страхуват денонощно от горилите на Голицин. Добре, каза той, но наред с това трябва да бъде в голям град или близо до него, защото в големите градове парите се ринат с лопата. Да не е прекалено голям, контрира тя, в никакъв случай Ню Йорк, Чикаго или пък Атланта. Калифорния и Флорида, целият Юг и Югозапад бяха твърде горещи и влажни за руската й кръв. Средният Запад беше прекалено провинциален, едва ли не пасторален, и тя се съмняваше, че ще може да се впише там. Внезапно се оказа, че просто няма къде да живеят.
Изведнъж й хрумна една идея и понеже не разполагаха с много време, а изборът не беше особено богат, Алекс на драго сърце се съгласи.
Вашингтон. Очарователен град — нито твърде голям, нито прекалено малък, изобилстващ с внушителни паметници, гъмжащ от шумни политици и заринат в пари. Колкото повече мислеше по въпроса, толкова повече идеята й харесваше. Щяха да си намерят хубав дом, да го обзаведат, да започнат нормален живот и — бързичко и тихомълком — да натрупат ново състояние.
Освен това Вашингтон беше все пак и град на адвокатите. Едва ли щеше да им е трудно да си намерят добър адвокат с голям опит и връзки, който да задвижи нещата с натурализацията им.
Алекс я предупреди:
— Ще трябва внимателно да си заличим следите.
Тази отрезвяваща мисъл върна Елена на земята.
— Онези ще продължат да ни преследват, така ли мислиш?
— Да, поне на първо време. — Той помълча, загледан през прозореца. — Трябва да ги пратим по грешна следа. За което ще ми е нужна помощта ти.
— Това вечно ли ще продължава, Алекс?
— Не. Ако изчезнем безследно, рано или късно ще ни оставят на мира. Може би в един момент дори ще забравят за нас. Важното е да решат, че не си струваме времето и усилието да ни гонят повече.
До шест вечерта бяха наели кола, запасили се бяха с пътни карти и бяха натоварили всичките си вещи в багажника. За бивш индустриален магнат и съпругата му личните им притежания бяха смешно малко — канцеларските материали на Алекс и дрехите и тоалетните принадлежности, които си бяха купили след пристигането. Алекс плати сметката им — в брой, след което придружи Елена до сутерена, където обсъдиха плановете си с нейната приятелка Амбър. Въпреки гръмогласните й протести Алекс успя да напъха три хиляди долара в шепата й с указания да задържи една-две хилядарки за себе си, а останалите да раздаде щедро между персонала.