Читать «Преследваният» онлайн - страница 139

— Не особено. Системата не е идеална.

— От твоя гледна точка може и да не е, но от моя е перфектна.

— Чуйте ме сега внимателно. Най-добрите възможности за инвестиции възникват без предупреждение. Една разлика между лихвените проценти например може да трае от порядъка на десетина секунди. Същото се отнася и за разликите в цените на стоките при арбитражната търговия. Моментът за нанасяне на удара е кратък — пропуснеш ли го, пиеш една студена вода. Ако искате голяма възвращаемост, не бива да завися от време. Колко души трябва да одобрят моите решения?

— Много си хитър. Питай друго!

— Къде са сега парите?

— Други въпроси?

— Какъв приход ви носят понастоящем?

— Започваш да ме отегчаваш.

— А, така ли? Виж какво ще ти кажа. Няма да работя за вас, ако Голицин участва в процеса на взимане на решения. Четох във вестниците докъде е докарал фирмите ми. Пълна катастрофа. Тоя човек не може на две магарета сено да раздели.

Нова сериозна грешка от нейна страна. Дълга, издайническа пауза, след което тя каза троснато:

— Кой и как взима решенията е моя грижа. — Помълча малко и добави: — Съветвам те да престанеш с исканията си. Не забравяй къде се намираш. Ти си разорен, беглец от закона, издирван престъпник. Но имаш още какво да губиш, и то много. А аз ти давам възможност да си възвърнеш част от загубеното.

— Твоето великодушие ме просълзява.

— Знам. И така, Алекс, приемаш ли или не?

Алекс погледна внимателно Елена, която си почиваше на леглото, прехапала устни, като се опитваше да изглежда незаинтересована, готова да подкрепи всякакъв негов избор, но това престорено безразличие никак не й се удаваше.

Дошъл бе моментът на истината: да приеме или да откаже? Да или не?

— Не — отвърна без колебание той.

— Не бъди глупак. Предлагам ти страхотна сделка.

— Страхотна за теб. За мен вони.

— Помисли си малко, Алекс. Успокой се и разсъждавай като бизнесмен, бъди разумен. Ти дори представа си нямаш колко сме силни, нали? Колко лесно можем да те достигнем.

— Ще рискувам.

— Ще съжаляваш. Повярвай ми, аз ще…

— Бих ти казал, че ми беше приятно да си побъбрим, но няма да е истина — прекъсна я той и затвори телефона.

В мига, когато Алекс положи слушалката, Елена я вдигна и мигновено позвъни на хотелската централа.

Нейната нова приятелка Амбър, главната телефонистка, живееше с някакъв мъж, който по случайност работеше за телефонната компания, обслужваща хотела. Амбър й обеща след малко да й съобщи телефонния номер, от който бе дошло позвъняването.

Само след минута тя действително й продиктува номера, който Елена припряно записа върху бланка на хотела. Алекс го взе, прочете го внимателно, после го пъхна в джоба на панталоните си.

Елена приседна на ръба на леглото, обзета от тихо задоволство, че съпругът й е отказал офертата. Макар и гениален във всичко, свързано с бизнеса и правенето на пари, Алекс нямаше никакви шансове срещу тези хора. Тя се надяваше досегашните му успехи да не са му размътили главата. В края на краищата те се дължаха на сляп късмет и на обстоятелството, че враговете му го бяха подценили. Това нямаше да трае вечно. Освен това в плановете си за реванш той бе разчитал на Борис Елцин — болезнено амбициозна личност, на която тя нямаше пълно доверие. За Алекс Елцин все още беше борбената фигура, дръзнала еднолично да се изправи срещу диктатурата и да проправи пътя на демокрацията в Русия. Елена беше убедена, че тази сляпа вяра не позволява на съпруга й да види реалните му недостатъци. Освен това Елцин беше политик, в добрия и лошия смисъл на тази дума. Той бе хванал тигъра за опашката, а тигърът беше разярен и гладен.