Читать «Преследваният» онлайн - страница 129

— Това са някакви треторазредни актьори, наети да придадат автентичност на обекта — обясни екскурзоводът и групичката около него избухна в смях.

— Като актьори хич не ги бива! — извика някой и смехът се усили. И тримата вече изгаряха от желание да извадят пистолетите си и да подхванат тълпата наред.

Чувстваха се като идиоти. Мълчаха, никой не смееше да помръдне, а очите им не изпускаха подаващата се от прозореца цев.

След двайсет мъчителни минути, теглиха устно жребий. По-високият от двамата капитани загуби и тръгна предпазливо напред, отначало едва-едва влачейки подметките си по цимента, после замижа, изпсува гръмогласно и направи три скока по посока към сивата сграда. Не се чуха изстрели, не паднаха трупове. Тримата придобиха кураж и вкупом пробягаха разстоянието до основата на сградата. Влетяха във входа, извадиха пистолетите си и поеха с тежки стъпки нагоре по стълбите. На стълбищната площадка към шестия етаж, запъхтени от усилието, откриха наетия от Алекс снайперист — парцал за миене на под, подпрян върху обърната с дъното нагоре метална кофа по такъв начин, че дръжката му се подаваше две педи навън през прозореца.

Тримата се гледаха няколко мига, докато първоначалното им смайване отстъпи място на дълбока покруса и унижение. Изобщо не се стигна до дебат, фактите говореха сами за себе си: тази последна подробност щеше само да внесе нежелани усложнения в рапорта им до Татяна Лукина.

* * *

Беше им писнало от хотелски стаи. Искаха да излязат навън и да се поскитат на воля из този великолепен град, наситен с богата история, да се смесят с тълпите и да усетят духа на Германия. Но не смееха. Казаха си, че е твърде опасно. Нямаше никакъв смисъл да се навират насила в ръцете на Воронин и неговите убийци. Обадиха се на румсървис и вечеряха тихо в стаята си.

След десерта, на чаша вино, Алекс й разправи подробностите по офертата им. Елена го изслуша, но не каза нищо. Плюсовете и минусите бяха очевидни. На тях отдавна им бе омръзнало да живеят като бегълци, постоянно да поглеждат през рамо, да замръкват и осъмват в страх от най-лошото. А колкото и да се занимаваше със спорт напоследък, Алекс беше човек с неизтощима енергия и изключителен интелект, който се нуждаеше от поле за изява. Ала същевременно офертата беше унизителна, позорна. И все пак перспективата да неутрализира злодеите, които се опитваха да го премахнат, си имаше своите плюсове.

— Какво ще направиш, ако удовлетворят исканията ти? — попита го накрая тя.

— Може да приема.

— Смяташ ли, че зад тази оферта стои Голицин?

— Сериозно се съмнявам в това. Мисля, че той иска премахването ми.

— Кой тогава?

— Там е въпросът. Възможностите са много. Има само един начин да се разбере точно кой.

— Тоест ти възнамеряваш да приемеш офертата, за да разбереш кой стои в дъното на цялата история? — предположи тя.

— Това е идеята. Ако приема, ще потърся начин да ги измъкна от бърлогите им.