Читать «Преследваният» онлайн - страница 130

— Защо точно теб? — попита тя, като отпи от виното си.

Уместен въпрос.

— Отчасти защото още ги е страх от мен. Затова искат да ме привлекат да работя за тях и по този начин да ме неутрализират. Защо иначе ще полагат такива усилия, за да ми попречат да се свържа с Елцин? Набъркат ли ме в играта, ще си осигурят моето мълчание.

— Казваш, отчасти. А каква е другата част?

— Голицин има съдружник. Това е ясно. Почти сигурен съм, че е някой от най-близките сътрудници на Елцин. Помисли си само, Елена. Знаем, че мафията е замесена. Знаем, че са замесени също Голицин и неговите приятелчета от КГБ. А сега изведнъж се появява този Воронин с двамата си помощници.

— Мислиш ли, че наистина е от министерството?

— Убеден съм в това. Обадих се на един приятел в Москва и го помолих да го види кой е и що е. Работил е някога в КГБ, но сега е точно този, за когото се представя. И действително е натоварен с разследването на случая.

— Значи тази конспирация е доста широка.

— Като с всеки изминал ден се разширява все повече. Би ни било от полза, ако можехме да разберем точно кои са замесени и с кого си имаме работа.

— И тогава? — попита Елена.

— Ще търся друг начин да се свържа с Елцин. Ще разполагам с конкретни имена и доказателства, които да му навра в лицето. Ако могат да постъпят така с мен, Елена, значи могат да го направят с всеки. И съм сигурен, че няма да се спрат. А ако това стане, щетите ще са неизмерими. Просто никой вече няма да иска да си вложи парите в Русия.

Облечена беше в дълга черна рокля с цепка до талията; докато пристъпваше, цепката пропълзяваше дори още по-високо, почти до подмишниците. Роклята не беше скъпа, но това не бе и необходимо — жена като нея можеше да побърка един мъж и по работен комбинезон. Влезе в ресторанта и се запровира между масите, където кавалерът й за вечерта я очакваше нетърпеливо в едно продълговато сепаре с кожени канапета в задната стаичка.

Голицин бе пристигнал десет минути преди нея, а вече беше преполовил третия си скоч за вечерта — от добра вносна марка, към която бе развил вкус през дългите си години в КГБ.

Самият ресторант беше най-ексклузивният и най-зашеметяващо скъпият в цяла Москва. Поне за момента, доколкото модните заведения в града се сменяха всеки месец и след още седмица-две опашки, списъци на чакащи и хилядадоларови подкупи за маса, и това щеше да потъне в забвение. Масите бяха претъпкани с подобни нему сенчести „бизнесмени“ и обикновени мошеници, които поръчваха черен хайвер с килограми и изливаха в гърлата си количества шампанско, достатъчни да изтровят рибата в Москва река. Във въздуха висяха кълба дим като след артилерийски бараж. Красиви жени пърхаха около масите, висяха сладострастно по шиите на загладени мъже, смееха се с пълно гърло на най-дребната им шегичка и като цяло полагаха неистови старания да им се харесат дотолкова, че да си спечелят благоволението им за още една нощ, още една седмица или — дай, Боже! — месец, преди да бъдат изритани заради поредната амбициозна блондинка с още по-дълги крака и по-кръшен смях.