Читать «Преследваният» онлайн - страница 127

Брайън Хейг

— Било каквото било. Минали неща. Или, ако предпочиташ, гледай на това като на цената, която си платил за своя нов живот. Ти си изключителен талант, Алекс. И затова ние ти даваме шанс да си възвърнеш всичко.

— Много мило от ваша страна.

— Забрави миналото. След някоя и друга година с малко късмет и с по-остри лакти ще си отново там, където си бил. Може би дори още по-нагоре.

Подобна оферта беше последното нещо, което Алекс бе очаквал; нужно му беше време, за да осмисли чутото. Ситуацията граничеше с абсурда. Воронин със сигурност беше поредното колелце от огромната машина, съсипала живота му. Сега тези хора му даваха шанс да си върне откраднатото, да го инвестира и умножава, за да им донесе огромни печалби, от които да станат още по-богати.

Срещу което той щеше да получава малка част от нещо, което и без това си беше негово. На онези акули явно не им стигаше да му отнемат всичко. Сега искаха да го направят и свой роб, да го принудят да обслужва финансовите им интереси. Той щеше да се превърне в тяхна собственост, да направи сделка с дявола, която, веднъж сключена, не подлежеше на разтрогване.

Тези хора притежаваха неговите компании, парите му, имотите му; сега искаха да притежават и него.

Прекрасно го бяха намислили, няма що. Алекс щеше да бъде офшорен параван за престъпната им дейност, да пере парите им, да ги прикрива и увеличава и ако нещо се размиришеше, да изгърми като бушон.

— Ти си лъжец, а онези, които те пращат, са крадци — каза накрая простичко той, констатирайки очевиден факт. — Защо да ти имам доверие?

— Е, споразумяхме ли се или не?

— Още не. Нещата се развиват прекалено бързо за мен.

— Ние ти даваме шанс да живееш. Да предположим, че не приемеш офертата ни. Ще те открием, където и да се завреш, и ще те убием.

— Аз си мислех, че преговаряме, а ти вече ме заплашваш.

— Е, добре. Преговаряй.

— Двайсет процента са малко — каза Алекс. — Една такава сделка трябва да почива на ясни условия и клаузи. Ако увелича първоначалната сума с десет процента или по-малко, не заслужавам повече от двайсет процента от разликата. От друга страна, ако постигна по-голям процент увеличение, това трябва да се отрази във възнаграждението ми. Да кажем, при петдесет процента реализирана печалба моят дял да е трийсет процента от нея.

— Ами ако ни загубиш пари?

— Това няма да се случи.

— Голям си оптимист…

— Дотук ти изложих песимистичния сценарий. Всеки умен бизнесмен залага в договора стимули за по-добра резултатност. Аз мога с достатъчна степен на увереност да заявя, че съм в състояние да реализирам годишна печалба над сто процента. Ако това се случи обаче, искам годишен бонус от пет милиона в добавка към трийсетте ми процента.

Воронин се извърна към подчинените си и тримата се спогледаха смаяни.

— Тоя е страшно нахакан — каза той.

— Ако не беше такъв глупак, щеше да разбереш, че ти правя много щедра оферта — продължи Алекс. — Намери си друг човек с моята кариера и доказани способности и виж какви условия ще ти предложи той. На Уолстрийт има хора, които ще ти поискат трийсет процента, дори да не ти изкарат цент печалба. Особено пък ако знаят, че парите са мръсни или съмнителни, тогава шейсет процента не ти мърдат. Ако не ми вярваш, питай.