Читать «Преследваният» онлайн - страница 131

Да живее капитализмът!

— Приятно местенце — отбеляза Татяна, любезно усмихната. — Имаш добър вкус. — Разбира се, в думите й нямаше и капка искреност.

Голицин не се надигна да я посрещне, не си даде дори вид, че е чул комплимента й. Тя се плъзна на канапето срещу него, като за миг му показа фантастичните си бедра в цялата им дължина. Деколтето й беше толкова дълбоко, че ако се наведеше още малко, гърдите й щяха да се изсипят.

— Как е в Кремъл? — попита той.

— Напрегнато. Както винаги. Зад всеки ъгъл дебне катастрофа.

Келнерът притича до масата им. Тя си поръча английски джин — чист, без тоник, лед или вода. Голицин надигна почти празната си чаша и му даде знак да я долее. В ъгъла неколцина музиканти с казашки носии изпълняваха стари руски романси пред публика, играеща нови руски игри.

— А сега нека ти кажа защо сме тук — започна делово Голицин. — Чувам слухове.

— Какви слухове?

— Лоши. За палячото.

— Колко лоши?

— Силите на реакцията планират да го съборят.

— Те от години обещават все едно и също.

— Вече са минали фазата на обещанията. Набират бандити направо от улицата, въоръжават ги и се готвят за решителна схватка.

Тя повдигна вежда.

— Доколко надеждни са слуховете ти?

— Можеш да им вярваш. Моите приятели от КГБ твърдят, че е възможно всеки ден да започне.

— А Руцкой? Той в играта ли е? — попита шепнешком Татяна.

Имаше предвид, разбира се, вицепрезидента Александър Руцкой, герой от иначе мизерно провалената съветска авантюра в Афганистан, когото Елцин бе взел в екипа си с надеждата, че ще усмири десните лумпени и бившите комунисти, които хранеха към него безумна омраза. Ала този брак по сметка се бе оказал необмислен и семейните разпри започнаха от самото начало. Двамата мъже бяха много различни помежду си: единият хлъзгав политик до мозъка на костите; другият — военен по душа, който се прекланяше пред абсолюта във всичко с изключение на собствената си етика. Освен по някои външни полови белези единственото, по което си приличаха, бяха легендарното им самохвалство и бездънната жажда за власт. В последно време двамата практически не разговаряха помежду си. С помощта на многобройните си другари и съюзници в руската Дума вицепрезидентът Руцкой неуморно плетеше интриги против шефа си и саботираше реформите му на всяка крачка. Елцин също не му оставаше длъжен. Ползвайки се от съветите на своите американски ментори, той го бе изолирал напълно и не пропускаше случай да го натири някъде по света за поредното погребение на малко известен държавник. Дори го бе кръстил „Оплаквачката“ — прозвище, в което влагаше немалка доза злоба.

— Вътре е до шията — потвърди Голицин, допивайки чашата си.

Нейният джин пристигна. Тя отпи бавно и предпазливо.

— Знам, че го мразиш, но за плановете ни и за нас самите би било лош късмет, ако Елцин бъде свален тъкмо сега.

Без изобщо да я слуша, Голицин гледаше над рамото й към някакъв мъж, който тъкмо бе влязъл с наперена походка в заведението. От двете му страни висяха шест дългокраки жени с еднакъв ръст и приблизително еднаква степен на анорексия; косите им бяха боядисани в еднакъв яркочервен цвят, облечени бяха в еднакви яркочервени вечерни рокли. Отначало Голицин си каза, че е започнал да вижда двойно или дори тройно и че е време да намали алкохола. Наистина, славни времена бяха настанали за богатите в Русия!