Читать «Преследваният» онлайн - страница 126

— Слушам те.

— Престани да размахваш ръце. Притесняваш ме.

— Говори по-бързо. Сърби ме носът, искам да се почеша.

— Е, добре тогава. — Воронин разтърка очи. Обстоятелството, че Алекс бе дошъл на срещата подготвен, не го изненадваше особено. Той вече знаеше за бягството му от Унгария и за хитрия начин, по който се бе измъкнал от преследвачите си; беше инструктиран да очаква от него всякакви номера. Ала погледът на Алекс го пронизваше сякаш до дъното на душата му и той с все по-големи усилия успяваше да поддържа маската на безразличие. — Някои наши общи приятели са силно впечатлени от твоите заложби на финансист. Ако трябва да бъда откровен, много е жалко, че беше принуден да напуснеш Русия. Та ти си национален капитал! Ние се възхищаваме от постиженията ти.

— Кои са твоите приятели?

— Хора с власт.

— Кажи ми поне едно име.

— Губиш времето и на двама ни. Пък и не знам имената на всички.

— Хубаво, давай нататък.

— Искат да те наемат да управляваш финансите им. Парите са в офшорни сметки. Не е нужно изобщо да се връщаш в Русия. Тая работа със сигурност я умееш.

— И какво ще получа в замяна?

— Двайсет процента от печалбата. Става въпрос за стотици милиони, които в един момент може да нараснат и на милиарди. Разбира се, твоят дял ще зависи от това колко умело ще успееш да ги инвестираш. Ще получаваш прилично възнаграждение.

— Парите чисти ли са или мръсни? — попита Алекс, без да отговаря на офертата.

Воронин вдигна рамене.

— В днешно време кои пари в Русия са чисти? И какво изобщо ти влиза това в работа?

— Не ми влиза. А какво ще стане с делото срещу мен?

— Както ти казах, това са влиятелни хора.

— Колко влиятелни?

— Могат да подбутнат тук и там. — Полковникът намръщи чело и се престори на замислен. Повдигна ръка и разтри схванатия си врат. Алекс беше доста по-висок от него и бе застанал твърде близо. Самият Воронин никак не беше нисък и бе свикнал да гледа отвисоко на повечето хора, та сега му беше особено неприятно, че ролите са разменени. — Може отнякъде да се появят свидетели, които да ти помогнат да изчистиш името си. Наблюдаващият прокурор по делото е много сговорчив. Срещу съдийски пост и щедра добавка към пенсионния си фонд може да обяви случая за приключен по липса на доказателства.

— Престани да ме лъжеш. Моята история беше седмици наред на първа страница на всички руски вестници. Трудно ми е да повярвам, че това дело може току-така да бъде прекратено.

Полковникът се престори, че вдига безпомощно рамене.

— За съжаление и полицията, и съдилищата са толкова претоварени, че никой вече не ги притиска да довеждат докрай всеки отделен случай. Освен това напоследък в Москва един скандал трае ден до пладне, докато избухне поредната буря. В такива времена живеем и ти имаш немалка заслуга за това, Алекс Коневич.

— А парите ми?

— Не гледай по този начин на нещата — усмихна се кисело Воронин и понечи да го хване за лакътя. Алекс се дръпна гнусливо крачка назад.

— Мен ме пребиха от бой, едва не се простих с живота си. Жена ми беше отвлечена и заплашвана. Откраднати ми бяха триста и петдесет милиона долара. Бизнесът ми беше съсипан, доброто ми име окаляно. По какъв начин да гледам на нещата според теб? — попита той с равен тон, без следа от гняв.