Читать «Преследваният» онлайн - страница 125

Воронин я улови във въздуха и я пъхна в джоба на шлифера си.

— Вашето поведение не подобава на невинен човек, господин Коневич.

— Засега никой не ме третира като невинен — отвърна Алекс.

— Вие застрашихте живота на трима офицери от Министерството на вътрешните работи. Това ще се прибави към и без това сериозните обвинения срещу вас.

— Не можеш да си представиш колко ме притеснява това. Имаш ли предавател?

— Защо ми е притрябвал предавател? — изсмя се подигравателно Воронин.

— Не казвам, че ти трябва. Просто не искам да ни се преплетат честотите.

— Аха… разбирам.

— Ти току-що ме заплаши с убийство. Това е записано. Кой те изпраща?

Няколко мига Воронин се взира напрегнато в Алекс. Младият мъж бе застанал в средата на едно открито пространство пред бившето КПП, далеч от стени на сгради и всякакви възможни укрития. Сега причините за избора му изведнъж се изясниха. Воронин и двамата му асистенти бяха попаднали в капан, изложени на прицел, уязвими отвсякъде, и той за миг се запита колко ли дула бяха насочени към собствения му череп в този момент. Усмихна се насилено и каза:

— Струва ми се, че нашето запознанство не започна добре.

Алекс кръстоса ръце на гърдите си и го изгледа сериозно.

— Аз съм тук, защото обеща да ми помогнеш — каза той. — А вместо това ми се явяваш въоръжен, с още двама души, и заплашваш да ме убиеш. Странни представи за запознанство, наистина.

— Добре де, добре! Сгреших, извинявам се. — Той отново се опита да се усмихне, да изглежда искрен и дружелюбен. — Мога ли да ти викам Алекс?

— Разбира се, защо не!

— Хубаво. Алекс, както ти казах вчера, бих желал да се върнеш с мен в Русия. Ако си невинен, както твърдиш, това ще се изясни в съда.

— Не ме разсмивай! Та аз няма да доживея до съда!

Очевидно за Воронин би било чисто губене на време да му противоречи — та той току-що бе заплашил сам да изпълни присъдата му тук, на място, на уж неутрална германска територия. Още по-глупаво би било да се опитва да се вмъкне под кожата на Алекс. Покрай тях минаха тумба русоляви, синеоки туристи, които дърдореха оживено на неразбираем език. Малките очички на Воронин се раздвижиха зад прихлупените клепачи и той отбеляза:

— Там някаква жена ни снима с камера.

— Ти май не слушаш какво ти говоря. Разбира се, че ни снимат; разбира се, че гласът ти се записва. А, да не забравя: в теб са насочени няколко снайперски пушки, а хората ги сърби пръстът на спусъка. Ако имаш още приятелчета, които дебнат наоколо, имай предвид, че моите са много и са въоръжени до зъби. Не прави глупости. Аз съм уплашен и отчаян човек. Всеки миг мога да се разсея и да вдигна ръка, за да избърша потта от челото си или да се почеша, и… вие сте мъртви, и тримата. И така, докъде бяхме стигнали? — Изведнъж Алекс раздвижи ръце и се плесна по хълбоците. — Хайде, полковник, не ми губи времето!

— Спокойно, Алекс! Не съм дошъл да те убия. Предлагам ти сделка.