Читать «Преследваният» онлайн - страница 119

— Празни приказки…

— Които няма да продължават още дълго, повярвай ми — отвърна тя, като размаха пръст пред носа му.

— Най-напред трябва да ни хванат!

— Време е да се приспособиш към новите правила. Хората вече гласуват, Ники! И тъкмо пред урните дават израз на неудовлетворението си. Елцин знае, че много скоро ще трябва да демонстрира видим напредък в сферата на законността и обществения ред. Задава се голяма хайка. Мнозина ще бъдат изловени.

— Само глупаците.

— Точно така. Докато умниците като теб ще изпреварят събитията.

— На мен и сега си ми харесва какво правя.

— Колко изкарваш годишно? — попита го тя.

— Достатъчно.

— Не си играй игрички с мен, Ники! Колко?

— Милиони. Трийсет, петдесет, знам ли колко! — По-правдоподобната цифра бе около двайсет милиона, но Ники за нищо на света не искаше да изглежда дребна риба в присъствието на Голицин. Той се размърда неловко на седалката, като се опита да си придаде искрен вид.

— Не е зле — отбеляза Татяна, като повдигна вежди. — А колко е изкарал Коневич миналата година?

— Ами сигурно доста — отвърна през зъби Ники. — Идея си нямам.

— Около двеста милиона. А има и други като него, които скоро ще прибират милиарди годишно. При това напълно законно.

— Милиарди?!

— Милиарди — повтори бавно и с наслада тя, сякаш от самия начин, по който я произнасяше, тази астрономическа сума щеше да набъбне още повече. — Време е леко да вдигнеш мизата, Ники. Време е да изпълзиш от калта. Задръж си курвите и дрогата, ако това те забавлява. Но знай, че истински големите пари са в бизнеса. Милиарди, Ники, милиарди.

— Милиарди — повтори замислено Ники. Думата му харесваше. Отронваше се от езика й с такава звучна лекота, че той бе готов да я слуша до безкрайност.

Тримата побъбриха още известно време — докато ушите на шофьора отвън почти окапаха от студа — и накрая се спряха на равноправно и взаимно приемливо разделение на труда и отговорностите. Голицин щеше да дебне възможности, да определя обектите за поредния удар и да впряга целия си зъл гений в измисляне на схеми за превземането им. Веднъж бяха осъществили успешно този сценарий и като цяло щеше да им върши работа и занапред. Татяна щеше да осигурява политическия чадър, да пуска по нещо в джобовете на правилните хора и да омайва с женския си чар най-близкото обкръжение на Елцин. Ники щеше да си продава проститутките, дрогата и крадените коли, докато му посочеха поредната жертва, която да бъде тероризирана, прогонена от страната или премахната.

Разговорът завърши там, където бе започнал — с твърде конфузната ситуация около Коневич. Ники го искаше мъртъв — по всякакъв възможен начин, колкото може по-скоро, на всяка цена. Просто мъртъв. В неговия бизнес нямаше правила и принципи освен един: колкото по-малко свидетели, толкова по-добре.