Читать «Преследваният» онлайн - страница 121

— Какво открих ли? Ами, да кажем, че… в историята ви има някои нередности и несъответствия.

— Смятате, че лъжа, така ли?

— Не ми приписвайте неща, които не съм казал, господин Коневич. Смятам, че са налице големи празноти и в официалната версия за случилото се.

— Ами тогава защо не започнем от тях, от тези празноти, както им казвате?

— Добре. За начало, на пето число сте пътували до Будапеща с полет номер двеста и деветдесет. Спис…

— Да, аз…

— Не ме прекъсвайте, Коневич. Аз ще говоря, а вие ще слушате, докато не ви задам въпрос. Ясно ли е?

Арогантността му беше толкова брутална, че най-вероятно мъжът отсреща беше точно това, за което се представяше — високопоставен бюрократ във важно държавно ведомство. Алекс си пое дълбоко дъх и каза:

— Няма повече да ви прекъсвам.

— Още едно обаждане от ваша страна, и затварям телефона. И така, докъде бях стигнал? Аха: списъкът с пътниците на борда потвърждава това. Освен това от унгарските гранични служби са ви регистрирали като пристигнал точно в 13:05 часа. По нищо не личи, че сте се връщали обратно в Русия, а разпечатките от банковите ви сметки показват, че са били изпразнени на шести, тоест на следващата сутрин. Няколко часа по-късно още петдесет милиона долара са били откраднати от клиентите ви. Компютърните терминали, от които са разпоредени транзакциите, бяха проследени и се намират във вашите офиси. — Той помълча за момент и попита: — Как да разбирам това?

Алекс чуваше за пръв път тези подробности по кражбата и в течение на няколко дълги, болезнени мига се опитваше да осмисли чутото. О, как му се искаше Голицин да се намира в този момент пред него, седнал на един стол в същата хотелска стая, и силните му мускулести ръце да го стиснат за шията! И да не го пускат, докато не си изпее всичко, в най-малки детайли. Как проникна в сейфа ми? Къде изпрати парите ми? Кои ти бяха съучастници и къде се намират сега? Вместо това каза:

— Точно по това време съм бил в самолета за Ню Йорк. Ако прочетете факса ми, там го пише. Лесно е да се провери.

— Чел съм факса ви, господин Коневич. Но това не е единствената възможност да източите парите, нали? Може да сте имали съучастник.

— Само че не съм. Свършихте ли?

— Не съвсем. Получих от централната банка копия на документите, с които прехвърляте всичките си активи на Сергей Голицин. Един от нашите графолози огледа подписа ви.

— Е, и?

— Почеркът ви е разкривен, буквите са неравни и някак разтеглени. Ала нашият човек смята, че това си е вашият подпис. Вероятно положен в условия на физическо неудобство или психически натиск.

— След три часа побои и изтезания по-красиво не можех да го докарам.

Елена му подаде намазана с масло препечена филийка и чаша кафе, от която той отпи глътка. Тя повдигна въпросително вежди. В отговор Алекс направи неопределен жест с ръка. Отхапа голямо парче от филийката и го прокара с още кафе.

След дълга пауза полковникът каза:

— Относно онзи факс, който сте изпратили на министъра. Той повдига доста въпроси. Така например вие се опитвате да намесите генерал Голицин.