Читать «Преследваният» онлайн - страница 117

— А дали Елцин е захапал въдицата? — попита Голицин.

— Вероятно — отвърна Татяна. — Той знае, че и без това си има достатъчно грижи. Из града се носят гаднички слухове за дъщеря му. Само дето не си е окачила табелка: „Въртя баща ми на малкия си пръст, така че оставете ей тук чантата с парите и ще ви уредя всичко, което искате!“

Ники наостри уши при този намек за корупция на най-високо място.

— Ама това вярно ли е?

— Вярно е, а ти стой по-далеч от нея — каза Татяна с многозначително намигване. — Тя не знае това, но вече е клиент на прокуратурата. Където и да иде, помещенията се подслушват, а агенти под прикритие ходят по петите й.

Ники избухна в смях и се плесна шумно с длани по бедрата. Той също си беше мошеник, но поне не се правеше на порядъчен.

Голицин само изръмжа. Разбира се, той вече знаеше за дъщерята на Елцин. Дори можеше да просвети Татяна по въпроса — например точно колко милиона е скътала тази дебела свиня в швейцарска банка, номера на сметката, имената на „дарителите“ и така нататък, но това беше безценна информация, която той нямаше никакво намерение да споделя.

— Виж какво, малката — обади се Ники, като се наведе към нея и похотливо стисна бедрото й, — трябва все някак да гепите тоя Коневич. Колкото и патрули да сложите по пътищата, той ще намери начин да се промуши. Схващаш ли какво ти разправям?

По лицето на Голицин премина гримаса на раздразнение.

— Ние ще се оправим с Коневич — отвърна троснато той.

— Да бе! Колкото се оправихте предния път — сопна му се Ники.

— Не си навирай носа където не ти е работа! — кресна Голицин. Известно време двамата се гледаха един друг, Голицин — зачервен от злоба, Ники — ехидно усмихнат, сякаш искаше да каже: „Ти не можеш да откриеш и игла, забита в собствения ти гъз!“

Татяна ги изчака да се поукротят и попита Голицин:

— Къде са парите?

— На сигурно място.

— Знам това. Къде по-точно?

— Не е твоя работа.

— Хубаво. Ще приемеш ли един съвет от мен?

— Зависи.

— Не се дръж така, Сергей! Аз се грижа за нашите общи интереси.

Голицин се размърда на седалката, вперил поглед напред. Глупости! Ако й се оставеше в ръцете, тя щеше да го ограби до шушка. Беше умна, млада и красива и напълно лишена от съвест.

Татяна продължи:

— Знаеш ли защо Коневич е толкова популярен сред обкръжението на Елцин? Заради парите. Той еднолично финансира предизборната му кампания. С парите си ги уреди всички на работа. При това буквално. След още година-две ще има нови избори и, повярвай ми, те отсега са уплашени. Елцин се сочи като главен виновник за кашата, в която се намираме. Рейтингът му е под санитарния минимум и ще им трябват страхотни пари, за да го издърпат нагоре. Чувалите с мангизи на Коневич ще им липсват ужасно.

— Ти допускаш, че той ще е жив дотогава.

— Аз никога нищо не допускам. Просто ти казвам, че сега се открива златна възможност за всеки, който е достатъчно умен и достатъчно богат. Някой ще трябва да запълни с пари вакуума, оставен от Коневич. Защо този някой да не сме ние?