Читать «Преследваният» онлайн - страница 116

Татяна Лукина се бе разположила в средата, умело кръстосала великолепните си крака по начин, който не позволяваше да останат незабелязани. От двете страни седяха двама мъже, които едва се понасяха помежду си: отляво Голицин, а отдясно — Ники. Голицин не търпеше някой да оспорва авторитета му, докато Ники изпитваше отвращение към всякакви авторитети и особено към арогантни лекета като Голицин.

И двамата бяха нагли, самонадеяни егоисти, сприхави, заядливи и покварени до мозъка на костите. Приличаха си по страшно много неща. Вярно, единият беше само мозък, а другият — само мускули, но така още по-добре се допълваха. Докато Татяна беше жена и можеше да се оправи с всеки един от тях, заедно и поотделно. Ако не беше тя, двамата отдавна щяха да са се хванали за гушите, а Татяна Лукина обичаше да се чувства необходима.

В този момент тя казваше:

— Вече не помня колко пъти е звънял. Може би над сто. Съставили сме график. Телефонистите в централата получават ежедневни указания на кого да прехвърлят разговора. Елцин изобщо не подозира, че Коневич се опитва да се свърже с него. Той е запознат най-общо с историята, представихме му коментарите в конспектиран вид…

— И как реагира? — прекъсна я Голицин.

— Повика шефа ми… началника на канцеларията — добави тя заради Ники, който не беше в течение с какво се занимава. — Каза, че станалото изобщо не е в стила на Алекс. Разпореди да го открием, за да чуе неговата версия. Попита шефа ми какво мисли по въпроса.

Голицин се усмихна и потри ръце.

— Убеден съм, че междувременно ти си му разяснила какво точно да мисли.

Тя не счете за нужно да отговори на последната забележка.

— Казал на Елцин, че за него Коневич винаги е бил прикрит мошеник, чаровен и симпатичен наистина, но мошеник. Никой не бил в състояние да спечели толкова много пари, освен ако не ги откраднел. Освен това му посочил, че според него винаги е допускал Коневич твърде близо до себе си. Каквито и да били емоционалните и политическите причини за близостта им, в основата на всичко неизменно стояли парите. В края на краищата Коневич едва ли бил налял всички тези пари в кампанията му от човеколюбие. Припомнил му, че Думата е пълна с размирни комунисти от старата гвардия, чиято единствена цел е да го скопят. Оприличил го на въжеиграч, който се опитва хем да умилостиви червените, хем да залъже недоволните реформатори в собствения си лагер. И двете страни непрекъснато заплашват да го свалят от власт, а точно в момент като този на първа страница във всички вестника да се появи скандалът с Коневич е най-малкото твърде неприятно. На Елцин не му трябват такива познати, така му казал.

Ники се прозина. Политиката го отегчаваше. За него нямаше абсолютно никакво значение дали начело на страната са комуняги, демократи или педерасти. Неговото не се губеше.