Читать «Преследваният» онлайн - страница 104

— А аз какво да правя? — попита той.

— Ще оставиш двама ни с Елена в най-близкия голям хотел в Братислава. Ще си намериш друг хотел, ще наемеш стая за един ден, колкото да се наспиш, после ще си избереш някой уютен ресторант с млади красиви келнерки, ще си хапнеш и пийнеш хубаво, след което се връщаш обратно в Будапеща и се мяташ на първия самолет за Щатите. Дотогава, уверявам те, онези, които ни преследват, ще са забравили за теб.

Очевидно Алекс бе обмислил всичко.

— Ами вие?

— Ние ще наемем такси от хотела. Не се бой, знам какво правя.

Двайсет минути по-късно Алекс и Елена бяха застанали под козирката на един възстаричък, поохлузен хотел в центъра на Братислава. Улиците бяха пусти, портиерът дремеше на един стол във фоайето. Двамата проследиха с поглед Юджин, докато се отдалечи с пращящата, изпускаща лютив дим таратайка, после Алекс се обърна към Елена и каза:

— Сега вече можем да обсъдим нашия план.

— Не можеше ли да го направим в присъствието на Юджин?

— За него е по-добре да не знае нищо. Ако онези го спипат, това би било гаранция за сигурността му. А също и за нашата.

През следващите няколко минути там, под хотелската козирка, Алекс посвети Елена в плановете и надеждите си за онова, което очакваше да се случи.

11

Двете таксита спряха пред терминала през половин час едно от друго.

Колата на Алекс пристигна първа, точно в 6:45 ч. сутринта.

Елена слезе от нейното такси и прекоси тротоара в 7:14 ч., минута преди уреченото време, макар че това нямаше особено значение в случая.

Инструкциите, които Алекс й бе дал, бяха ясни и недвусмислени: да премине с таксито по цялата дължина на терминала и ако Алекс не е там, за да й помаха, да извика на шофьора да дава газ и да не се обръща назад. Ако ония междувременно бяха успели да спипат Алекс, тя нямаше да ги интересува повече. Елена им бе нужна само като средство да се доберат до него. Остатъците от двете хиляди долара на Юджин бяха навити на стегната пачка и скрити в сутиена й. Алекс й бе заръчал да използва парите, за да се добере някак до Америка и от там да се обади на родителите си за помощ. Да започне нов живот и да забрави миналото.

Но Алекс беше на уреченото място, на няколко крачки от вратите на терминала, и махаше с ръка — не лично на нея, а напосоки, сякаш бе видял някого в далечината. Тя се насили да не поглежда към съпруга си, когато премина на метър от него, влезе през стъклената врата и се насочи право към гишето на „Континентъл Еърлайнс“. Да, имам резервация, увери тя усмихнатата млада жена зад гишето. Затаи дъх и подаде паспорта си и тъкмо посягаше към сутиена за пари, когато жената отсреща учтиво я уведоми, че билетът не само е резервиран, но и предварително платен, при това първа класа. Дали госпожата би желала място до пътеката или до прозореца? След петнайсет минути щяха да викат пътниците за качване, а междувременно госпожата бе добре дошла да ползва ВИП салона. Елена нямаше никаква представа по какъв начин Алекс бе успял да уреди всичко това, но се усмихна облекчено, докато момичето зад гишето шумолеше с разни хартии и приготвяше бордната й карта.