Читать «Преследваният» онлайн - страница 105

Първа класа? След всичко, което бяха преживели през последните часове, самата идея за изстудено шампанско и черен хайвер, далеч от преследвачите, й изглеждаше неправдоподобно примамлива. Идваше й да заплаче от радост.

Усети го, преди да го бе видяла. Мъж на средна възраст с елегантен сив вълнен костюм я наблюдаваше внимателно. Елена хвърли бърз поглед към него и той отмести очи встрани. Тя пое хартиения плик с билета от ръцете на усмихнатата служителка на авиокомпанията и почти тичешком се отправи към ВИП салона. Няколко секунди беше с гръб към него, докато внезапно изпълни такъв пирует, на който биха завидели много професионални балерини — застана неподвижно на пътя му и го погледна в очите. Мъжът едва не подскочи от изненада, после се овладя, свали едно списание от близката стойка и забоде нос в него.

Първата й мисъл бе да се развика за помощ. Да посочи с пръст мъжа със сивия костюм, да запищи с пълни дробове и да не млъкне, докато от охраната на летището не дойдат да проверят какво се е случило.

Вместо това тя се обърна и закрачи към ВИП салона. В гърлото й се бе събрала буца, която не й даваше мира. Какво пък, каза си, все пак съм привлекателна жена, редно е мъжете да ме заглеждат. Обикновено тя не обръщаше внимание на мъжките погледи, но сега беше нащрек, а когато човек е уплашен, вижда навсякъде озъбени чудовища. Може би мъжът с костюма беше някакъв нещастен самотник, прекарващ времето си в оглеждане на млади привлекателни жени, унесен в мечти за неосъществимото? Тя стигна до вратата на ВИП салона, погледна през рамо и отново го видя да се доближава нахално към нея! Може би този път бе решил да се прави на хитър, защото списанието закриваше лицето му, но този сив вълнен костюм го издаваше от километри.

Елена тъкмо понечи да вдигне ръка и да си поеме въздух за оглушителен писък, когато някой я сграбчи изотзад.

Обзета от паника, тя се извъртя, готова да рита и хапе, но беше Алекс.

— Не се тревожи за него, скъпа. Хайде, ела.

Тя влезе в салона и последва Алекс до масичка край близката стена, далеч от прозорците. Един от столовете вече беше зает от друг мъж в костюм, този път тъмносин. Той седеше с гръб към стената и се забавляваше, като подхвърляше фъстъци във въздуха и ги ловеше с уста.

— Добро утро, госпожо Коневич — каза ухилено той, без да спира да дъвче. — Аз съм Ерик. Онзи човек отвън е Джейкъб. Не бих желал да си представям какво сте преживели през последните осемнайсет часа, но ви уверявам, че тревогите ви са били дотук. — Още един фъстък прелетя във въздуха и попадна като по чудо в устата му. — Джейкъб пази вратата, а за ВИП салона отговарям аз. Без да се хваля, ние двамата сме в състояние да се справим с всякаква ситуация. — Той се плесна артистично по челото. — Ах, как щях да забравя! Ние сме момчетата от „Малкъм Стрийт Асошиътс“.