Читать «Опитвай докато стане» онлайн - страница 9

После чу как Карол, между тракането на тенджери и тигани, започва да пее. Нейната интерпретация на „Ти, аз и любовта“ го накара да настръхне. Карол не пееше добре, но гласът й беше мощен.

Зашеметен, Лепски отиде до кухненската врата и се загледа в тъмнокосата си, хубава съпруга, която-‘ беше препасала престилка и танцуваше из кухнята като си тактуваше с дървена лъжица.

Господи! Тя ми е пипнала шишето с уиски!

— Здравей, миличка — дрезгаво каза той. — Върнах се.

Карол подхвърли лъжицата във въздуха и се спусна към него, обгръщайки го с ръце и го целуна с най-горе-щата целувка от медения месец насам.

— Том, миличък! М-м-м! Чудесно! Хайде пак!

Уиски или не, Лепски реагира. Ръцете му бавно преминаха по дългия й строен гръб и още по-надолу, като я притегли силно към себе си.

Карол решително го отблъсна.

— Не сега, после. Ето, хайде помагай — и като го остави зашеметен, тя с валсова стъпка се понесе към хладилника и извади бутилка шампанско. — Отвори това. Вечерята ще е готова след минутка.

Лепски зяпаше бутилката и за малко не я изпусна.

— Ама, миличка…

— Отвори я. — Тя се върна до печката и обърна две огромни пържоли, премести голямо количество пържен лук и разбърка картофките, започнали да хващат приятна коричка.

— Разбира се… разбира се. — Лепски се замъчи с телта, а после с животинска сила измъкна тапата, която прехвърча през кухнята. Виното закипя навън и Карол му бутна две чаши в ръцете. Той наля чашите, все още в омая.

— Да пием за нас! — извика Карол драматично като взе една от чашите. — Най-чудесните хора на света!

— Да — потвърди Лепски и се зачуди дали въобще е останало нещо от любимото му шотландско уиски „Къти сарк“.

— Хайде, идвай да ядем! — извика Карол и изпразни чашата си. — Отвори виното. На масата е.

— Да, сега — Лепски влезе с решителна стъпка в малката им трапезария.

Масата беше наредена. В средата като украшение имаше ниска тумбеста ваза с рози, а една бутилка от най-доброто калифорнийско червено вино чакаше той да й обърне внимание.

Започна да смята на ум. Шампанското… виното… розите! Исусе Христе! Тя трябва да е прахосала всичките пари, отделени за домакински нужди!

Карол влезе, носейки две чинии, натоварени с пържолите, пържения лук и пържените картофки.

— Добър апетит! — му пожела тя, сядайки на масата. — Аз ще налея виното.

Гладът надделя над страховете на Лепски. Не беше ял по-хубава пържола откакто се помнеше. Лакомо се нахвърли на яденето.

— Прекрасно! — възкликна той с пълна уста. Тогава го порази една мисъл. — Такава една пържола трябва да струва цяло състояние.

— Наистина струва цяло състояние — самодоволно рече Карол. — Доставена е от Едиз.

Лепски спря да яде, чувствайки как го пронизва хлад. Едиз беше най-скъпият магазин за месо в града. Често беше надничал през витрините им, гледайки съблазнителното, сочно месо, а после като погледнеше цените бързо си тръгваше ужасен.

— От Едиз ли?

— Най-добрите.

— Да-а — започна да яде по-бавно. — Виждам, че си окосила тревата, миличка. Изглежда чудесно. И аз можеше да го направя.