Читать «Опитвай докато стане» онлайн - страница 11

Лепски я беше зяпнал.

— Я, чакай, чакай малко…

— Спокойно! И ти си поканен. Ще бъдеш мой гостенин. Можеш да приемеш, а можеш и да си останеш вкъщи, но аз отивам!

— Ама, пиленце, нека бъдем разумни. Дължим пари. А това ще струва цяло състояние.

— Лепски! Ти дължиш пари! Аз не дължа нищо. Идваш ли с мен или не? Ако дойдеш, ще пътуваме до Париж следващия четвъртък. Ако не приемеш поканата ми, ще пътувам сама. Е, какво решаваш?

Лепски прие неизбежното.

— Само опитай да ме спреш, миличка — и като скочи, заобиколи бързо масата, за да я целуне.

Тя обви ръце около него.

— Не е ли чудесно! О, Том, ще бъде нещо, за което ще има да говорим през остатъка от дните ни! Ще купя фотоапарат. Само си представи как ще зяпнат съседите когато им покажа снимките!

Лицето на Лепски светна. Нищо друго не обичаше толкова колкото да впечатлява съседите си.

— Да-а. Париж, а? Монте Карло, а? Швейцария? Господи, как ще проглуша ушите на Макс утре!

— А аз ще се заема с работа — замечтано каза Карол. — Първо, ще говоря с Миранда. Искам тя да направи програмата за пътуването. Заедно работехме в „Американ експрес“ и тя знае какво да прави. А после ще си купя дрехи! Представи си! Нямам един свестен парцал на гърба си!

Лепски трепна.

— Слушай сега, пиленце, недей да ставаш прекалено екстравагантна. Нали не искаме да прекалим с разходите.

— Спокойно! И ще ти кажа нещо, Лепски. Ще ти купя малко дрехи и на теб. Няма да пътувам с теб в тоя вид на скитник.

Лепски настръхна.

— Скитник ли ме наричаш? Какво му е на моя вид? Нямам нужда от нищо! Скитник? Какво искаш да кажеш?

— Просто замълчи — въздъхна Карол. — Ще пътуваш и ще изглеждаш като преуспяващ красив съпруг, а не като ченге.

Лепски повдигна едната си вежда.

— Красив, а?

— Ужасно красив и секси, Том.

Лепски изду гръдния си кош.

— Да. Струва ми се, че ще трябва да изиграя тази роля. Красив и секси, а? О’кей, пиленце, хайде да изхарчим малко пари. — Той спря и подуши въздуха. — Нещо гори ли?

Карол нададе сподавен вик.

— Ябълковия ми сладкиш!

Тя скочи на крака и се втурна към кухнята. Стонът й на отчаяние, който беше чувал толкова пъти, го накара да грабне салфетката си, за да задуши напушващия го смях.

Глава 2

Херман Радниц седеше под сенника на терасата на мезонетния си апартамент в хотел „Белведере“ и разучаваше един правен документ.

Скритите от клепачите очи, гърбавият нос, устата — почти без устни, кожата на петна и късото, дебело тяло, му придаваха вид на отвратителна жаба. Външния му вид никога не бе го безпокоил. Имаше пари и власт и му беше забавно като гледаше как и мъже, и жени раболепничеха и го ласкаеха, особено жените.

Тази сутрин, той скалъпваше една сделка, с която щеше да пипне много пари. Имаше няколко проблема от правен характер, които трябваше да се изгладят, но Радниц беше майстор на изглаждането на правни проблеми.