Читать «Опитвай докато стане» онлайн - страница 7

Джейкъби се размисли над това.

— Е, това е начин да опознаеш страната. Аз не бих имал нищо против. Карол ще се забавлява чудесно. Тя обича да разговаря с хората.

Лепски изсумтя така, че вестникът на бюрото му се раздвижи.

— Слушай, Макс, можем да минем и без това. До ушите съм затънал в изплащане на стари сметки. Всеки път като вляза в банката, касиерът ме зяпа като че ли съм престъпник. Довечера ще обясня положението на Карол. Взех си извадка за баланса. Е, добре, ще прогърми къщата, но цифрите са си цифри. Ще й се наложи и тя да си седи на тревата и да чете книга като мене.

Джейкъби, който беше близък приятел както на Лепски, така и на деспотичната му съпруга Карол, прикри усмивката си.

— Не мога да си представя как Карол ще се съгласи с това — каза той.

Лепски му хвърли гневен поглед.

— Като няма пари, няма и ваканция. Още имам да изплащам сешоара, дето тя си купи. Закъснявам с изплащанията за колата. — Той пое дълбоко въздух. — И още, закъснявам с изплащането на тоя идиотски телевизор, който тя искаше. Така че… няма пари… няма и ваканция.

— Съжалявам, Том. Вие с Карол имате нужда от почивка.

— Е и какво? Ще се наложи да направим това, което хиляди мизерници правят… ще си стоим вкъщи. — Лепски стана и се запъти към стаята на шефа, където намери сержант Биглър да дреме зад бюрото на Теръл.

Биглър, с луничаво лице и жълтеникаво-червена коса, се прозя, разтри лицето си с мощната си месеста ръка и се усмихна на Лепски.

— Ама как го мразя този месец — каза той. — Безделие. Ти излизаш в отпуска другата седмица… нали?

— А-ха — Лепски блуждаеше из кабинета. — Бас държа, че щом тръгна и тук ще стане напечено. Слушай, Джоу, няма да пътувам никъде. Ще си стоя вкъщи, така че ако ти потрябвам, за Бога, обади ми се.

— Няма да ходите никъде? А какво ще каже Карол? — Биглър, също като Джейкъби, познаваше Карол.

— Няма пари, значи няма и ваканция — каза твърдо Лепски, макар че изпитваше угризение. Той и Карол често се караха, въпреки че не биха се разделили за нищо на света. За негово нещастие, ставаше така че Карол винаги печелеше споровете и той съвсем ясно съзнаваше това. Но този път — повтаряше си той непрекъснато — тя трябва да приеме фактите и да бъде разумна.

— Ти обичаш да се хващаш на бас, Том — хитро се засмя Биглър. — Хващам се на бас десет към едно, че непременно ще отидете някъде.

Лепски застана нащрек.

— Кажи сто към едно и съм съгласен — каза той.

Биглър поклати глава.

— И крак би си, счупил за да спечелиш сто долара от мен, скъперник такъв.

Телефонът иззвъня. Чарли Танър, сержантът в приемната, имаше неприятности с една богата възрастна дама, която не можеше да си намери котката.

— Иди му помогни, Том — каза Биглър уморено. — По-лесно да ти мине времето.

В 6.30 часа Лепски се разписа и си тръгна. Въздухът беше по-прохладен и той реши, че сега му е времето да говори с Карол и дори да окоси проклетата ливада. Първо, реши той, ще оправи ливадата, после ще вечеря, а след това внимателно ще обясни на Карол точно защо тази година не могат да включат ваканцията в плановете си.