Читать «Опитвай докато стане» онлайн - страница 8

Той пристигна пред уютната си едноетажна къща с обичайното изскърцване на спирачките. Ако не друго, то Лепски обичаше да се перчи и много му харесваше да впечатлява съседите си когато се прибираше. Мизерниците, както той ги наричаше, бяха както обикновено по дворовете си. Те всички го зяпнаха, когато излезе от колата. Това беше нещо, което той обичаше и им махна снизходително с ръка, а после спря и сега беше негов ред да зяпне.

Ливадата пред къщата изглеждаше безупречна. Когато тази сутрин излезе от къщи, тревата беше пет сантиметра висока. Сега приличаше на билярдна маса: дори по краищата тревната площ беше подравнена — нещо, което той никога не правеше.

Карол?

Той килна шапката си назад. Това беше невъзможно. Карол беше дяволски тъпа що се отнасяше до моторната косачка. Само веднъж успя да я убеди да опита и резултатът беше счупена дворна порта и загуба на една от лехите с рози.

Озадачен, той мина по пътеката, отвори входната врата и веднага помръдна ноздри. Миризмата на готвено, която се носеше от кухнята раздвижи стомашните му сокове.

Обикновено миризмата, идваща от кухнята за да го поздрави с добре дошъл го караше да се чуди дали къщата не се е подпалила. Макар че Карол влагаше много амбиция в готвенето, усилията й неизменно довеждаха до катастрофа. Миризмата, която сега го посрещна, направо го шокира.

Той предпазливо влезе в малкото преддверие и надзърна във всекидневната. Тук отново беше потресен. На една от масичките в центъра на стаята имаше ваза с дългостеблени рози. Обикновено Карол откъсваше от розите в градината когато бяха с малко уморен вид, но тези във вазата бяха от розите, които някой сваляч би поднесъл на звезда от екрана с надеждата да я завлече в леглото.

Изведнъж го побиха тръпки. Дали не е някаква годишнина, която беше забравил? Лепски беше безнадежден случай по отношение на годишнините. Ако не беше Макс Джейкъби, който си държеше тефтер с рождените дни и ако не напомняше на Лепски — рожденият ден на Карол щеше да е винаги забравен.

Но каква годишнина? Лепски стоеше и зяпаше в розите, опитвайки се да си спомни датата на годишнината от сватбата им.

Знаеше, че не е рожденият ден на Карол. Само преди пет месеца Джейкъби го беше спасил от това бедствие. Но каква годишнина?

Карол страшно се засягаше от някоя пропусната годишнина. Лепски смяташе, че тя не е с всичкия си да държи на такива отегчителни работи. За нея беше жизнено важно той да помни нейния рожден ден, своя рожден ден, годишнината от сватбата им, деня, в който го повишиха, деня, в който се преместиха в тази едноетажна къща. Ако забравеше, тя правеше живота му непоносим поне за една седмица.

Лепски се стегна. Трябваше да изиграе този номер без предварителна подготовка. Така му се искаше да си спомни, за Бога, датата на годишнината от сватбата им: това беше важната дата. Ако беше пропуснал нея, знаеше, че лошо му се пише за цял един месец.