Читать «Опитвай докато стане» онлайн - страница 10

— Хванах Джак да я окоси. Не исках ти да се занимаваш с това в тая жега.

— Джак? Тоя малък мизерник на съседите? Той ли я окоси?

— За пет долара би застрелял и баща си.

— Пет долара? Дала си на тоя помияр пет долара?

— Той искаше десет, но аз се спазарих.

Лепски затвори очи.

— Яж, миличък. Недей да седиш и да гледаш толкова печално — Карол захихика. — Всичко е наред. Ще ти издам една тайна.

Лепски я огледа.

— Слушай, пиленце, това да не е някаква проклета годишнина, която съм забравил? Прахосала си пари като луда. Знаеш, че нямаме никакви пари.

— Знам, че ти нямаш никакви пари, но аз имам.

Лепски присви очи.

— От кога това?

— От тази сутрин. Спомняш ли си г-н Бен Айзаакс, моя специален клиент когато работех в „Американ експрес“?

— Да, разбира се. Старият негодник, дето си тикаше ръцете под полата ти всеки път като влезеше в кабинета.

— Лепски! Не бъди грубиян! Г-н Айзаакс никога не е правил такова нещо.

Лепски се ухили.

— Може и да не е, но си го е мислил… а то е същото.

— Нека да ти кажа, Лепски, че г-н Айзаакс беше мил, благовъзпитан стар джентълмен, със сърце от злато.

Лепски наостри уши като ловно куче.

— Искаш да кажеш, че е хвърлил топа?

— Починал е и ме е споменал в завещанието си. Какво ще кажеш за това?

Лепски сложи на масата ножа и вилицата си.

— Колко?

— Няма значение колко. Не е ли толкова мило от негова страна? В края на краищата, аз само си вършех работата и…

— Колко! — изрева Лепски с полицейския си глас.

— Я, не ми викай, Лепски — Карол започна отново да се храни. — Не оставяй вечерята ти да изстине.

— КОЛКО? — изрева Лепски отново.

Карол въздъхна, но в очите й имаше смях.

— Ако непременно искаш да знаеш — тридесет хиляди долара.

— ТРИДЕСЕТ ХИЛЯДИ ДОЛАРА? — изкрещя Лепски, като скочи на крака.

Карол му се усмихна.

— Не е ли чудесно? Моля те седни и яж. Опитай да се държиш възпитано.

Лепски седна, но беше загубил апетит.

Тридесет хиляди долара! Страхотно състояние! Сети се за всичките си дългове. Като си помисли човек, един стар мизерник като Бен Айзаакс да им остави всичките тези пари!

— Наистина ли искаш да кажеш, че имаме тридесет хиляди долара? — попита той с дрезгав глас.

— Не съм казала това.

Лепски я загледа втренчено.

— Чакай, чакай сега. Току-що каза…

— Знам какво казах. Казах, че аз имам тридесет хиляди долара. Нищо не съм казала за това, че ние имаме тридесет хиляди долара — каза твърдо Карол.

Лепски извади сексапилната си усмивка.

— То е едно и също, пиленце. Партньори сме… нали помниш? Женени сме. На равни начала сме.

— Нищо подобно — Карол довърши пържолата си и се облегна назад. — Сега слушай — продължи тя с деспотичния си глас. — Женени сме от пет години. Всяка година сме правили по едно тузарско пътуване през ваканцията и ти все си мрънкал за разходите. Повечето време от ваканцията прекарваше в правене на сметки и все ми разправяше, че не можем да си позволим да ядем омари, та дори и кола! Сега отивам на истинско пътуване през ваканцията, Лепски! Аз сама ще уредя всичко. Ще харча моите пари. Ако ми се прииска шампанско за закуска, ще имам шампанско за закуска! Отивам в Европа. Отивам в Париж. Отивам в Монте Карло. Ще отида в Швейцария да видя планините. Ще отсядам в най-добрите хотели. Ще се храня в най-добрите ресторанти. Възнамерявам да прекарам ваканцията си така както човек само веднъж в живота си може: и всичко това платено от милия г-н Бен Айзаакс, блажено доброто му, милостиво сърце!