Читать «Опитвай докато стане» онлайн - страница 6

Да, Радниц, мислеше си Кендрик, но тук трябва да се пипа много внимателно.

След като поразмишлява още малко, той поръча разговор с хотел „Белведере“, където знаеше, че е отседнал Радниц.

След разговора с Густав Холц, секретаря на Радниц, молбата му беше удовлетворена и му беше уредена среща за 10 часа следващата сутрин.

През август, престъпления в Парадайз сити практически нямаше. Ако не се смятат няколкото откраднати коли и обажданията на възрастни дами за изгубените им кучета, полицията в този влажен и горещ като турска баня град нямаше какво толкова да върши.

Началникът на полицията Фред Теръл беше в отпуска. Сержант Джоу Биглър, на когото беше поверен полицейският участък, прекарваше времето си в кабинета на Биглър, като пиеше кафе и палеше цигара от цигара. Тъй като беше деен човек, на него му се искаше да стане някакъв голям обир на бижута или нещо подобно, но крадците и контрабандистите нямаше да пристигнат, докато богаташите и забавляващият се елит не се върнат в средата на септември.

В стаята на детективите, детектив първи ранг Том Лепски, висок, тъмнокос и строен, беше вдигнал крака на бюрото си докато четеше комиксите. На друго бюро, детектив втори ранг Макс Джейкъби, четири години по-млад от Лепски, тъмнокос и с мощна фигура, чукаше на старовремската си машина доклад за открадната кола.

Дейността в стаята на детективите, сравнена с тази от преди месец и половина, беше толкова оживена колкото и градската морга.

Джейкъби измъкна със замах листовете и индигото от пишещата машина и се облегна назад.

— С това — толкова — каза той. — Какво друго има да се върши?

— Нищо — Лепски се прозя. — Защо не си ходиш вкъщи? Няма смисъл и двамата да висим тук.

— За жалост, смяната ми свършва чак в 10 часа вечерта. Ти си върви.

Лепски се ухили лукаво.

— А, не. Не съм толкова луд. Ако си отида сега, Карол ще настоява да окося тревата пред къщи, а на кой му е притрябвало да коси трева в тая жега?

Джейкъби кимна в съгласие.

— Прав си. Тю-ю! Тая жега ще ме умори. Тук трябва да имаме климатична инсталация.

— Говори с шефа. Ти можеш да го убедиш. Както и да е, след още няколко дни ще е по-хладно.

— Какво става с ваканцията ти, Том? Излизаш в отпуска другата седмица, нали? Къде ще ходиш?

Лепски се засмя така, че би уплашил и хиена.

— Аз ли? Аз няма да ходя никъде. Ще си стоя вкъщи. Ще си седя в градината и ще си чета книга.

— Книга? — Джейкъби зяпна. — Не знаех, че четеш книги.

— Не чета, но к’во от това? Малко за разнообразие. Искам да разбера дали изпускам нещо. Като гледам картинките в някоя книга, си мисля, че може и да е така.

Джейкъби се замисли за дълго като се мръщеше.

— Ами Карол? — попита той най-накрая.

Лепски изглеждаше несигурен.

— Ще си имаме малко неприятности, но ще се оправя — каза той и в гласа му се прокрадна смущение. — Знаеш ли какво? Карол има луди идеи. В момента чете брошури на туристически фирми. Иска да направим обиколка на Калифорния с автобус. Представяш ли си? Знаеш ли колко искат тези обирджии от пътническите бюра, за да те разведат из Калифорния? Три седмици за три хиляда долара! Луда работа! Все едно, кой ли пък иска да пътува с цяла тълпа мизерници в някакъв скапан автобус? Не и аз!