Читать «Опитвай докато стане» онлайн - страница 5

Клод си припомни различните големи кражби, които Хадън беше организирал. Спомни си вазата от династията Минг, метър и половина висока, която изчезна от Британския музей. Това беше шедьовър на организаторското изкуство, но той се колебаеше. Тук имаше нещо по-различно: от политическа гледна точка беше опасно.

— Да допуснем, че вземеш иконата, Ед — каза той предпазливо. — Няма нужда да ти казвам, че това ще стане причина за международен скандал или, да кажем, експлозия. Ще стане ужасно напечено.

— Това си е твоя грижа, Клод. Веднъж след като ти дам иконата, ти ще се оправяш с напеченото положение, но ако не искаш да го поемеш, просто кажи и аз ще говоря с Ейб.

Кендрик се колебаеше, но мисълта за печалбата от три милиона долара надделя над предпазливостта му.

— Дай ми три дни, Ед. Трябва да поговоря с един-двама клиенти.

— Разбира се, твое право е. Аз съм в хотел „Спаниш бей“. Уведоми ме най-късно до петък вечерта. Ако намериш подходящ клиент, ще получиш иконата другия вторник.

Кендрик изтри потта от лицето си.

— За мое успокоение, скъпи Ед, кажи ми как ще я вземеш.

Хадън се изправи.

— По-късно. Ти първо намери клиента, а после ще говорим за начините и средствата. — Той се загледа в Кендрик. — Ще я получа. Не бива да се безпокоиш за това. До скоро… — и той си тръгна.

Кендрик седеше и размишляваше, после отвори едно чекмедже на бюрото и извади подвързан с кожа бележник, в който държеше имената и адресите на най-богатите си клиенти, притежатели на тайни музеи.

Луис дьо Марни влетя в стаята.

— Какво искаше той, миличък? Някакъв бизнес?

Кендрик му махна с ръка да излезе.

— Не ме безпокой. И нека никой не ме безпокои. Трябва да помисля.

Познавайки добре тези признаци, Луис тихичко излезе, затваряйки вратата. Големи пари бяха на път и тъй като Луис имаше 15-процентен дял от незаконните операции на Кендрик, спокойно можеше да чака докато бъде поискана неговата помощ.

Повече от час мина докато Кендрик реши към кой от клиентите да се обърне. Нужен му беше някой, който да се интересува от руско изкуство и който може да събере шест милиона долара за кратко време. Като отхвърляше име след име по една или друга причина, но главно поради липсата на интерес към руското изкуство, той най-после обърна на буквата Р.

Херман Радниц!

Ама, разбира се! Трябваше веднага да се сети за него. Един журналист, работещ за „Фигаро“, беше описал веднъж Херман Радниц по следния начин:

„Радниц е Г-н Бизнес с голямо «Б». Да кажем, че искате да се построи язовир в Хонг Конг. Или пък искате да откриете фериботна линия между Англия и Дания. Да допуснем, че искате да инсталирате електрооборудване в Китай. Преди дори да започнете да правите планове, консултирайте се с Радниц, който ще ви фиксира точно финансовите разходи. Радниц на практика участва във всичко: корабостроене, нефтена промишленост, строителни работи, самолетостроене, има силни връзки със съветското правителство и е на «ти» с Президента на Съединените американски щати. Той вероятно е най-богатият човек в света, извън Саудитска Арабия.“