Читать «Опитвай докато стане» онлайн - страница 4

— Свърши ли да плещиш? — попита Хадън.

Клод свали перуката си, загледа я втренчено, после я плесна накриво на главата си.

— Просто мисли на глас, скъпи ми Ед. Аз често мисля на глас.

— Погледни на страница петдесет и четвърта — каза Хадън.

Клод наплюнчи дебелия си палец и заобръща страниците на каталога.

— Да. Много хубаво. Какво казват? Икона, година — неизвестна, смята се за най-старата съществуваща икона. Известно е, че е била най-високо ценената от Екатерина Велика вещ. — Той внимателно се вгледа в илюстрацията. — Направена от дърво, рисувана с бои, изобразява някакъв непознат руски светец. Отлично запазена. Размери — 20 на 22,5 см. Едва ли е по вкуса на всички посетители. Тълпата би я подминала. Много интересна като колекционерски обект.

— На свободния пазар би струвала двадесет милиона долара — тихо каза Хадън.

— Така е, но очевидно руснаците не искат да я продават, мило момче.

Хадън се облегна напред, а стоманено-сивите му очи приличаха на връхчетата на пикели за лед.

— Ти би ли могъл да я продадеш, Клод?

Кендрик усети, че въпреки климатичната инсталация, леко се изпотява. Извади копринена носна кърпа от джоба и избърса лицето си.

— Всичко може да Се продаде, но тази икона може и да създаде неприятности.

— Неприятностите нямат значение. Твоя е за три милиона — каза Хадън.

Кендрик допи чашата мартини. Усети, че има нужда от още една.

— Нека ти предложа още едно питие, Ед. Това иска малко мислене.

С тежка походка отиде до шкафчето с напитките и приготви още две чаши, а умът му трескаво работеше.

— Нямам много време — каза Хадън, поемайки питието си. — Закриват изложбата след две седмици. Или ти трябва да се заемеш, или Ейб.

Клод се върна на бюрото си и седна.

— Нека погледнем по-отблизо на това, Ед — каза той. — Посетих Музея за изящни изкуства когато бях във Вашингтон преди година. Тогава ми се стори, че предпазните им мерки за сигурност бяха впечатляващи. От това, което прочетох разбирам, че мерките за сигурност за тази изложба са още по-строги и шансовете за кражба са равни на нула.

Хадън кимна.

— О, разбира се. Проучил съм всичко това. Не само че пазачите на музея са повече сега, но навсякъде гъмжи от хора на ФБР и ЦРУ, както и цивилни полицаи. Не стига това, ами и руснаците са изпратили пет от техните полицаи да допълнят веселата тълпа. Всички посетители се проверяват. На нито един мъж и на нито една жена не се разрешава да внесат куфарче или ръчна чанта. Всички посетители минават през електронен екран. Да, признавам, че работата, която са свършили е впечатляваща.

Клод повдигна закръглените си рамене.

— Така, че…

— Да. Обичам да се заемам с невъзможни кражби, Клод. Никога не съм се провалял и съм получавал това, което съм искал, и ти казвам — ако можеш да продадеш иконата и да внесеш три милиона долара в швейцарската ми сметка — иконата е твоя.