Читать «Опитвай докато стане» онлайн - страница 27

Джеймс Хадли Чейс

— Нека да седнем. Намерих евентуално решение как да пренесем оригинала в Швейцария. Ако това не проработи — нищо друго не би могло. Има риск, разбира се, но мисля, че е малък — Кендрик се отпусна в един от фотьойлите.

Хадън се ухили и потри ръце.

— Чувствах се сигурен, че ще измислиш нещо, Клод. Как ще стане това?

— Първо, сигурен ли си, че можеш да вземеш иконата?

Хадън приседна до Кендрик.

— Хайде да не губим време. Казах, че ще имаш иконата във вторник — раздразнено му отговори той. — Ще я имаш? Как ще я пренесеш в Швейцария?

Кендрик му разказа за братовчед си Роджър Мавърик.

— По най-чиста случайност, съпругата на един полицейски офицер дошла в магазина на Роджър да си купува дрехи. Получила пари в наследство. Със съпругата си Лепски ще ходят на ваканция из Европа. Отиват в Париж, Монте Карло и Швейцария. Това означава, че ще минат през митническия контрол на Франция и Швейцария. Братовчед ми й е продал куфари и една от онези четвъртити дамски чантички-куфарчета за козметика. Братовчед ми ще разглоби цялото козметично куфарче, ще постави иконата и пак ще го сглоби. Какво ще кажеш?

Хадън го гледаше втренчено.

— Искаш да кажеш, че ще използваш и едно ченге, за да изнесе тайно иконата от страната?

Кендрик кимна.

— Има ли по-подходящ човек, с който да е по-безопасно? Кой ще ти заподозре един детектив първа степен, пътуващ през ваканцията си, да измъква тайно от страната икона? Митническите служители на летището в Маями много добре познават Лепски. Те само ще му махнат с ръка да мине. А на френските и швейцарските служители ще трябва само да си покаже полицейската значка и те ще му махнат да мине. Харесва ли ти идеята?

Хадън остана замислен дълго време, после се ухили.

— Изглежда, че ние с тебе, Клод, ще ударим много пари. Страшно ми харесва идеята!

— Да — Кендрик притеснено се размърда. — Но пак има проблеми.

Хадън го погледна сърдито.

— Какви проблеми?

— Даваме в ръцете на съпругата на Лепски шест милиона долара, Ед. Тя, разбира се, не знае това, но все едно — на нея ще й бъдат поверени шест милиона долара. Аз нищо не знам за нея. Може да има мозък колкото на кокошка. Може да е една от тези, дето си оставят нещата наляво-надясно, губят ги, забравят ги. Представи си, че остави някъде козметичното куфарче? Следиш ли мисълта ми?

— Тя може да забрави гащите си някъде, но няма да забрави едно такова ценно козметично куфарче.

— Абе, все едно… жените наистина вършат такива ужасни работи, даже диамантите си забравят някъде.

Хадън кимна.

— Прав си. О’кей, Клод, ще го уредя. — Той погледна часовника си. — Ще взема самолета до Вашингтон и ще говоря с Брейди. Трябва да направим така, че някой да бъде със семейство Лепски докато стигнат Швейцария. Брейди ще се погрижи за това.

Кендрик си отдъхна.

— Точно така, Ед. Някой, който няма да изпусне нея или Лепски от погледа си, но предупреди Брейди, че Лепски е хитро ченге. Трябва да бъдат проследени внимателно.

— Остави това на мене. Аз лично ще донеса иконата в твоята Галерия около пет часа във вторник и ще ти кажа какво съм уредил. Не се безпокой, Клод, този план ще проработи.