Читать «Опитвай докато стане» онлайн - страница 28

Четири часа по-късно, Хадън разговаряше с Лу Брейди, който все още беше дегизиран като свещеник. Седяха заедно в стаята на Брейди в мотела.

Брейди кимна одобрително когато чу за плана на Кендрик как да се изнесе тайно иконата в Швейцария.

— Това наистина е хитро — каза той.

Тогава Хадън му обясни какви са страховете на Кендрик.

— Ето къде трябва ние да помогнем, Лу. Ще проверя преминаването на семейство Лепски през митницата в Маями. Когато стигнат Париж, ще ни трябва някой, който да се залепи за тях и ги проследи, като направи така, че козметичното куфарче да си остане у тях. Някаква идея?

Брейди се замисли, а после кимна.

— Няма проблеми. Пиер и Клодет Дювин. Те са френските ми агенти и много ги бива. Можеш да оставиш това на мене, Ед. Ще струва пари, разбира се, но те ще се залепят за семейството като таксови марки и ще са с тях през целия път чак докато преминат през швейцарската граница.

— Сигурно ли е?

Брейди се засмя.

— Скъпи ми Ед!

Хадън кимна, напълно удовлетворен.

В приятно обзаведения апартамент-мезонет на улица Алфред Брюно, 16-ти район, Париж, Пиер Дювин броеше парите, които му бяха останали в портфейла, а и въобще на този свят.

Тъмнокос, на около тридесет и седем години, Дювин често го вземаха за Ален Делон — звездата на френското кино. Той беше специалист по старинни предмети, бижута и живопис от 18-ти век. Работейки с една прилична комисиона, той държеше в течение Лу Брейди относно възможните разумни кражби.

Както всички знаят, Париж е мъртъв град през август. Той току-що беше започнал да се съживява през тази първа седмица на септември. Дори и сега имаше доста, свободни места за паркиране, а най-добрите ресторанти едва се пробуждаха и се подготвяха за още един печеливш сезон.

Обикновено Пиер и съпругата му прекарваха месец август на френската Ривиера — там, където имаше живот и действие — но Пиер беше претърпял неприятна пътна злополука и току-що излязъл от болницата. Клодет, жена му, която му беше толкова предана, остана в парижкия им апартамент, за да може да го посещава в болницата всеки ден.

Той опипа банкнотите и се намръщи.

Клодет излезе от банята и дойде при него.

— Пари? — попита тя, гледайки банкнотите, които той прекарваше през пръстите си.

Клодет, пет години по-млада от Пиер — дори в десет часа сутринта, току-що излюпила се от леглото — беше приятна гледка. Тя беше висока и стройна, с коса във венецианско червено и смарагдово зелени очи. С дълги крака, с гъвкаво тяло, тя играеше важна роля в машинациите на Дювин. Неведнъж беше съблазнявала някой възрастен богаташ, така че да я покани в дома си и с опитно око отбелязваше има ли нещо, което си струва да бъде откраднато, позволяваше му да я отведе в леглото си, а после, като се върнеше вкъщи, подробно описваше на Пиер предметите, които можеха да се откраднат, ключалките, алармените системи и тъй нататък. Тази информация той предаваше на Лу Брейди, който пък организираше кражбата.

Дювинови имаха щастлив, петгодишен брак и макар, че имаше моменти, когато Пиер беше без настроение, а понякога и лош, Клодет, разпознавайки ясно признаците, го успокояваше и приласкаваше докато си възвърне доброто настроение. Нито веднъж не бяха се карали, благодарение на успокояващото влияние на Клодет.