Читать «Опитвай докато стане» онлайн - страница 29

— Свършват ни парите — мрачно каза Пиер. — След като платя тази отвратителна сметка в болницата, практически нищо няма да ни остане.

Клодет нежно погали лицето му.

— Не се безпокой, съкровище, винаги излиза нещо. Дай ми пет минутки и ще има готово кафе за тебе.

Пиер я потупа отзад и се усмихна.

— Миличката ми, ти си сърцето, ти си ми живота.

Тя изтича към спалнята, докато Пиер започна пак да брои парите си. Имаше малко над десет хиляди франка. Направи гримаса. Между многото му таланти беше и джебчийството, където беше експерт. Откакто работеше с Лу Брейди, беше престанал да бърка по джобовете, но може би — притеснено си мислеше той — ще трябва да започне отново докато богатите се върнеха в Париж. Не му харесваше тази мисъл. Винаги имаше риск, а той беше загубил опитността си.

Докато Клодет внасяше поднос с кафе, телефонът иззвъня.

Те се спогледаха.

— Кой пък сега може да е това? — Пиер се изправи и взе слушалката. — Пиер Дювин — съобщи той.

— Тук е Лу Брейди. — Гласът идваше ясен по презокеанската линия. — Обаждам се от Вашингтон. Имам работа за тебе. Ще се срещнем на бара на хотел „Хилтън“ на летище „Шарл де Гол“ в единадесет и половина довечера. Доведи Клодет. — И линията замря.

— Брейди! — възкликна Пиер, сияещ. — Има работа!

И двамата знаеха, че когато работят за Брейди, парите винаги бяха добри.

— Виждаш ли, съкровище? — извика Клодет, поставяйки подноса на масата. — Казах ти, че нещо ще излезе — и тя се хвърли в прегръдките на Пиер.

Точно в 11.30 часа вечерта, Пиер и Клодет влязоха в претъпкания бар на хотел „Хилтън“. Те се огледаха, но не откриха никой, който да прилича на Лу Брейди. Тогава някой докосна ръката на Пиер. Когато се обърна, той видя до себе си малък, безличен бизнесмен, с брада и мустаци, с нездрав цвят на лицето, а очилата му с формата на полумесец бяха кацнали на върха на носа му.

И Пиер, и Клодет бяха свикнали с многото превъплъщения на Брейди, но за момент се поколебаха — толкова добре беше дегизиран.

— Ще отидем в моята стая — тихо каза Брейди.

Никой нищо не каза докато не стигнаха до третия етаж и Брейди отключи вратата на стаята си. След като бяха вече вътре, Пиер каза:

— Фантастичен си, Лу.

— Да, наистина — Брейди махна с ръка и покани Клодет на единствения фотьойл, махна на Пиер към стола пред писалището, а сам седна на леглото. — Имам важна и спешна задача за вас двамата. Сега слушайте внимателно.

Без да споменава за иконата, Брейди им каза, че трябва да са в постоянен контакт с Том и Карол Лепски, веднага след като те пристигнат на летище „Шарл де Гол“ този петък.

— Ще ходят в Париж, после в Монте Карло и френската Ривиера, а после продължават към Швейцария — им каза той. — Вашата задача е да стоите до тях по-близо, отколкото е бебето до майка си, когато суче. Жената ще носи козметично куфарче. В него, без нито единият от тях да знае, ще има предмет, който трябва да стигне до Швейцария. Той ще е вграден в куфарчето и не очаквам неприятности с митницата, но вашата работа е да се погрижите жената да го пренесе през швейцарската митница.