Читать «Опитвай докато стане» онлайн - страница 25

— Никаква шапка! — каза тя твърдо. — И само посмей да вземеш със себе си това отвратително нещо, което е сега на главата ти — ще го унищожа! А сега се връщай на работа! Аз отивам на проба.

Като остави Лепски да си мърмори, тя продължи към „Мавърик“, само на две пресечки път.

Прекара два часа като в сън, през които двама шивачи я обикаляха, забождаха плата с карфици, изграждаха гънки и й шепнеха комплименти за хубавата фигура. За Карол — това значеше да живееш! Накрая, шивачите й казаха, че роклите и костюма за пътуване ще й бъдат доставени след два дни.

Излизайки от пробната, Карол видя, че Мавърик я чака.

— Госпожо Лепски! Надявам се, че сте доволна — каза той с широката си усмивка, откриваща белите му зъби.

— Прекрасно е! — възкликна Карол. — Не знам как да ви благодаря.

— А сега, чантите и обувките.

След още един час, водена от Мавърик, Карол купи три чифта обувки и две дамски чанти. Беше извън себе си от щастие.

Пари! — мислеше си тя. — Какво значи да имаш пари!

— Госпожо Лепски. Има още нещо — каза Мавърик.

— Нищо повече — твърдо каза Карол. — Казах, седем хиляди и имам предвид седем хиляди.

— Сметката ви дотук е шест хиляди и петстотин долара. А помислихте ли за багажа? На вас и съпруга ви ще ви трябват елегантни куфари когато пристигнете в Париж. Уви, в хотелите преценяват хората по техния багаж, независимо от това колко добре са облечени. Идвало ли ви е на ум за това?

Карол не се беше сетила за това. Спомни си последния път когато бяха на ваканция с Лепски — в какво окаяно състояние беше багажът им. Потръпна като си спомни ужасния куфар на Лепски, който той бе наследил от дядо си.

— Ами, не. Не съм мислила… Предполагам…

Мавърик направи знак и една от елегантните млади продавачки влезе с два разкошни куфара от тъмносиня кожа, с тъмночервени ивици.

— Знаете ли, тези куфари имат малка предистория — излъга Мавърик. — Бяха поръчани от една от моите много богати клиентки, която е страшно придирчива. Поръчах ги специално за нея и то по нейните изисквания. Тя ги върна, като се оплака, че не били достатъчно големи. Малко поспорихме. — Той спря и се усмихна широко. — Тъй като ги беше поръчала, тя плати за тях и й направихме по-големи. Така че, госпожо Лепски, мога да ви предложа тези два прекрасни куфара за сто долара. Какво ще кажете?

Карол разгледа куфарите. Помисли си, че са най-хубавите куфари, които някога е виждала и жадуваше да ги притежава.

— Но това значи почти да ги подарите!

— Е, не съвсем. Вече съм получил пари за тях. Искам да ви направя тази малка услуга.

Карол не се поколеба.

— Добре, споразумяваме се.

— Колко мъдро от ваша страна. Тогава, госпожо Лепски, приготвил съм и козметична дамска чантичка, която подхожда на тези два куфара. А нея, възнамерявам да ви предложа като подарък. Всъщност доста е хубава.

Продавачката извади козметичното куфарче. Когато Карол видя как беше тапицирано и разпределено вътре, тя онемя и го гледаше с изумление.

— Искате да кажете, че ми го подарявате?

— Защо не? Вече ми е платено, а вие бяхте любезна да направите поръчката си при нас и това заслужава малка отплата. Моля ви, приемете го.