Читать «Опитвай докато стане» онлайн - страница 26

— О-о, благодаря ви! Просто е прекрасно!

— Роклите и куфарите ще ви бъдат доставени в сряда. Разбирам, че ще пътувате в четвъртък.

— О, но аз мога да ги взема сега със себе си. — На Карол не й се искаше да се раздели с покупките си.

— Моля ви, госпожо Лепски. Бих искал да поставя инициали — вашите и на г-н Лепски — върху куфарите. Иска ми се също да заредя козметичното куфарче с нашата избрана козметика. Моля ви, оставете това на мен.

— Не зная как да ви благодаря, г-н Мавърик. Тогава до сряда?

— Непременно, госпожо Лепски — и Мавърик я придружи до асансьора.

Три минути по-късно, той говореше по телефона с Кендрик.

— Нямаш грижи, скъпи Клод. Тя е доволна от куфарите и обещах да й ги доставя, заедно с козметичното куфарче, в сряда сутринта.

— Прекрасно! — възкликна Кендрик. — Предметът е 20 на 22,5 см и с дебелина около 1 см.

— Аз лично ще разглобя козметичното куфарче. Предметът, разбира се, ще го направи по-тежко, но не прекалено.

— Да. Това създава малък проблем.

— Тя не повдигна чантичката, така че не може да направи разлика. Имам намерение да сложа вътре най-луксозната ни козметика. Тя ще бъде замаяна от съдържанието. Дори да тежи и петдесет килограма, няма да се раздели с нея.

— Прекрасна работа свърши, Роджър.

Кендрик въздъхна.

— Да.

— И още сто хиляди когато ти платят за предмета.

— Да — Кендрик въздъхна отново.

— Добре. Изпрати Луис при мен във вторник вечерта. Засега — довиждане — и Мавърик затвори телефона.

Кендрик сложи слушалката, махна перуката си и полира плешивата си глава с копринена носна кърпа. После, като плесна обратно перуката как и да е, повика Луис.

Луис малко се забави, тъй като беше зает с клиент, но след двадесетина минути се плъзна леко в кабинета на Кендрик.

— Копието, шери — попита той. — Готово ли е?

— Разбира се… стана красиво. — Луис притеснено погледна Кендрик. — Това е ужасно опасно, миличък. Наистина съм притеснен.

— Донеси ми го! — грубо заповяда Кендрик. Далеч не му харесваше тази операция, но все си повтаряше за печалбата от три милиона долара.

Когато Луис се върна с копието на иконата, увереността на Кендрик порасна.

— Майстор си, шери. Това е много хубаво.

Той внимателно сравни копието с илюстрацията на оригинала.

— Не можах съвсем точно да докарам цветовете — каза Луис, — но подобието е достатъчно добро.

— Да… Достатъчно добро.

— Моля те, бъди внимателен с това, което правиш, скъпи — каза Луис. — Ще се надигне страхотен вой. Можем да се окажем в затвора.

В себе си Кендрик беше съгласен с това, но сложи копието в куфарчето, оправи перуката си и се упъти към вратата.

— Спокойно, шери. Мисли си за парите, които ще получиш.

Излезе от Галерията, качи се в колата и отиде до хотел „Спаниш бей“, където намери Ед Хадън да се пече на терасата.

— Нека влезем в апартамента ти, Ед — каза Кендрик като се здрависваше с Хадън.

Когато влязоха в луксозния апартамент, на затворена и заключена врата, Кендрик извади копието.

— Човекът ти е добър — отбеляза Хадън, като взе копието и го заразглежда. — Точно това ми трябва.