Читать «Опитвай докато стане» онлайн - страница 24

— Разбира се — Мавърик погледна дебелия си братовчед. — Какво имаш на ум?

Стридите пристигнаха.

— Още не знам — Кендрик лакомо налапа храната от вилицата си, после бутна стола назад. — Ще те оставя да се насладиш на тези прекрасни стриди. Ще се срещнем в салона за кафето.

— Но ти не си свърши обяда.

— Време е да започна да мисля за килограмите си — и Кендрик с тежка стъпка излезе от ресторанта и отиде в големия, просторен салон.

След половин час Мавърик дойде при него.

— А багажа, Роджър? — попита Кендрик когато Мавърик седна до него. — Г-жа Лепски трябва да има елегантни куфари, които да подхождат на покупките й.

— Тя е малко упорита за парите — каза Мавърик. — И все пак, това е добра идея. Ще видя дали мога да я убедя.

Кендрик сложи дебелата си ръка върху ръката на Мавърик.

— Тя трябва да пътува с багаж — хубав куфар и козметична чантичка-куфарче. Всъщност, Роджър, ти по-добре я снабди с два куфара — един за нея и един за мъжа й, но козметичното куфарче е абсолютно задължително.

Мавърик загледа с любопитство братовчеда си.

— Малко се съмнявам…

— Чакай. Ти ще й предложиш тези неща на такива смешно ниски цени, че тя няма да може да устои. Аз ще ти платя разликата.

— Нещо не си искрен с мен, Клод — каза Мавърик с остър тон в гласа. — Нещо подготвяш.

— Да — въздъхна Кендрик. Познаваше братовчед си. — Да кажем, ще ти платя десет хиляди долара, но няма да задаваш въпроси.

— Съжалявам, Клод. Ще трябва да знам за какво става въпрос. Отказвам да се обвързвам с нещо, което мътиш, докато не науча какво точно е то.

Кендрик отново въздъхна. Знаеше, че братовчед му няма да му сътрудничи докато не разкрие картите си. Внезапното му вдъхновение просто трябваше да бъде разрешението на въпроса за пренасянето на иконата в Швейцария. Иконата, носена от известен полицейски офицер, със сигурност щеше да прекоси границите.

Знаейки, че това ще му коства много паря, той разказа на Мавърик за голямата кражба.

Глава 3

През следващите два дни, Карал беше страшно заета, но пък се наслаждаваше на всяка тяхна минутка. Заведе Лепски в бутика на Хари Лийвайн, един от добрите модисти-шивачи в града като държеше под око подготовката на гардероба му за пътуването. Вкусовете на Лепски бяха такива, че все искаше нещо по-ярко и претрупано, но Карол не искаше и да чуе. Тя избра антрацитеносив вечерен костюм, пълен комплект облекло в спортен стил, чифт допълнителни тъмносини леки панталони, четири традиционни ризи и три традиционни връзки. Макар, че Лепски протестираше, тя разбиваше възраженията му, като му обясняваше, че ако иска тази отвратителна риза, дето мотае в ръцете си, ще трябва сам да си я плати.

Най-накрая — удовлетворена, че съпругът й ще пътува като добре облечен придружаващ я кавалер — поръча на Хари Лийвайн да достави покупките в дома им и плати с чек.

— Трябва ми нова шапка — каза Лепски. — Трябва да имам шапка.

— Лепски! — сряза го Карол. — Днес само ченгетата и старите, плешиви мъже носят шапки. Не ти трябва шапка! Не искам да приличаш на ченге!

— По дяволите! Та аз съм си ченге! — изрева Лепски.