Читать «Опитвай докато стане» онлайн - страница 23

Тя си мислеше, че Роджър Мавърик е най-милият, най-разбиращият, най-умният мъж, когото някога е срещала. Сега вече беше доволна, че ще е подходящо облечена за вълнуващото пътуване до Европа. Бързо разбра, че Мавърик знаеше точно какво ще й подхожда и, след малко колебание в началото, тя се отпусна и го остави да избира вместо нея.

След като изборът беше направен, започна да се безпокои. Всичко беше така елегантно, че нямаше идея какво ще струва.

— Не повече от седем хиляди — твърдо каза тя когато Мавърик, с грейнала усмивка, попита дали е доволна.

— Госпожо Лепски, в мъртъв сезон сме. Честно казано, това което избрахте, през сезона би струвало около двадесет хиляди долара. И да бъда докрай честен, тези прекрасни дрехи ги имам от известно време, неотдавна. За съжаление, не винаги имам възможност да обличам дама с вашата фигура. Обикновено клиентките ми са по-скоро пълнички. Това са рокли от манекени. Щастлив съм, че мога да ви ги дам на по-малко от половин цена. Всъщност, ще ви ги предложа за пет хиляди долара, което ще ви позволи да си поръчате подходящи обувки и чанти за тези дрехи.

— О, това е прекрасно! — беше възкликнала Карол.

— Толкова съм щастлив, че вие сте щастлива. Мога ли да ви помоля да дойдете вдругиден, за да може моят специалист да ви направи проба за някои малки поправки? Ще подготвя и богат избор от обувки и чанти, от които да си изберете.

Тъй като Мавърик ставаше късно, той и късно обядваше, но неизменно обядваше в Клуба на хората на изкуството. Там намери Клод Кендрик, който ядеше пилешки гърди в гъст сос от сметана и гъби. Мавърик седна на същата маса и двамата си размениха поздрави с усмивка.

— Как върви бизнесът? — попита Кендрик, набождайки един картоф.

— Слабо, но сезонът още не е започнал. — Мавърик си поръча дванадесет малки стриди. — Много дебелееш, скъпи Клод. Не бива никога да ядеш картофи.

Кендрик въздъхна и набоде още един картоф.

— Луис непрекъснато ми натяква, но аз трябва да поддържам силата си.

— Днес сутринта имах една неочаквана клиентка — каза Мавърик. — Г-жа Том Лепски, съпругата на онова ченге.

Лицето на Кендрик помръкна. Беше имал няколко неприятни разговора с Лепски, когото той считаше за недодялан грубиян.

— Какво пък тя, за Бога, искаше?

— Очевидно е наследила пари и ще пътуват из Европа през ваканцията си. Аз я оборудвах. Има хубава фигура. Отървах се от разни модели от ревюта, дето ми висяха от доста време. Изхарчи сума от около пет хиляди долара.

Кендрик погледна с копнеж към още един картоф, после реши, че не бива да прахосва този прекрасен сос и започна да мачка картофа.

— Много хубаво. Европа ли?

— Обиколката, която обикновено туристите правят: Париж, Монте Карло, Монтрьо.

Вилицата на Кендрик, натрупана с пилешко месо, картофи и сос, замря във въздуха пред отворената му уста. Очичките му се замъглиха. Спусна надолу вилицата.

— Ще ходят и в Швейцария ли?

— Ами тя твърди това. Иска да види планините. Казах й, че трябва да види също и Гщаад.

— И Лепски отива с нея?