Читать «Опитвай докато стане» онлайн - страница 22

— Мадам?

Нищо не можеше да сплаши Карол. Тя предварително бе решила какъв подход ще използва, знаейки, че нейното появяване в този богаташки магазин ще е срещу нея самата. Тя пристъпи право към целта с прямота, която стресна Люсил.

— Аз съм г-жа Том Лепски — съобщи Карол. — Съпругът ми е детектив първи ранг и работи към полицията в града. Наследих пари. Ще пътуваме до Европа. Нужен ми е гардероб. Не възнамерявам да похарча повече от седем хиляди долара. Какво можете да направите за това?

Все още беше мъртвият сезон. Човек не можеше да си позволи да се намръщи на сума от седем хиляди долара, мислеше си Люсил и се усмихна още по-широко.

— Разбира се, г-жо Лепски. Сигурна съм, че можем да намерим нещо подходящо за вашето пътуване. Но моля ви, седнете. Г-н Мавърик ще бъде очарован да обсъди с вас това, от което се нуждаете и ще направи съответните предложения. Извинете.

Карол седна, а Люсил взе облицования с плюш асансьор до първия етаж, където намери Мавърик обгърнал с плат за рокля тялото на едно момиче с отегчен вид.

Роджър Мавърик беше висок, строен и изключително красив. Беше около петдесет и петгодишен, хомосексуалист и не бе само стилист със значителен талант, но също тайно правеше сделки с крадени кожи — много доходно странично занимание.

Люсил му каза, че съпругата на старши детектива Лепски е долу и иска да й бъде подбран гардероб.

Мавърик познаваше детективите към полицията в града и знаеше, че Лепски е най-опасният. Слабото му, красиво лице светна.

— Изглежда, че е наследила пари и иска да похарчи седем хиляди долара — продължи Люсил.

— Прекрасно! Слушай, скъпа, тя трябва да бъде обслужена като много важна персона. Заведи я в салон „Вашингтон“. Настани я удобно. Шампанско… нали знаеш какво трябва? Ще се присъединя към вас след десет минути. Междувременно разбери какви цветове носи и въобще, какви са предпочитанията й.

— Седем хиляди долара — процеди Люсил презрително.

— Да, да. Просто направи каквото ти казвам, скъпа.

Като повдигна леко рамене, Люсил взе асансьора обратно до приземния етаж.

— Г-н Мавърик ще бъде с вас след няколко минути, госпожо Лепски. Моля, елате с мен.

Карол я последва в асансьора, а оттам на първия етаж. Вървеше след нея по дълъг коридор, покрит с червен килим, докато стигнаха до една врата. Като отвори вратата, Люсил се отдръпна и с движение на ръката я покани да влезе.

Салонът беше елегантно обзаведен с още вещи от галерията на Кендрик.

— Моля ви, седнете, госпожо Лепски. Може би чаша шампанско докато разговаряме за това, което ви е необходимо?

Появи се спретнато облечена камериерка със сребърен поднос, на който бяха поставени кофичка с лед, бутилка шампанско и две чаши.

— Нали разбирате, че аз няма да похарча повече от седем хиляди долара — каза твърдо Карол. Това луксозно обслужване я караше да се чувства неловко.

— Разбира се, госпожо Лепски — Люсил наля виното, подаде чаша на Карол и седна. — Сега, моля ви, кажете ми какво имате предвид.

Три часа по-късно Карол излезе от магазина и летеше, а не стъпваше по земята.