Читать «Опитвай докато стане» онлайн - страница 21

Брейди трепна.

— Това ли е неговият проблем… и то какъв проблем! Щом като се открие, че иконата липсва…

— Знам всичко това, а и той го знае. Да се занесе иконата до Швейцария е голям, голям проблем. Ако не стигне иконата в Цюрих, няма пари за него, нито пък за тебе, нито за мене. Това е, Лу, така че ще се наложи да му помогнем. Той е изобретателен и работи по въпроса. Ако не измисли нещо добро — отлагаме операцията.

Брейди поклати глава.

— Не може да го направи, Ед. Спокойно можем отсега да я отложим. Виж, ако можем да скрием иконата за шест месеца докато премине напеченото положение…

— Трябва да се предаде десет дни след кражбата.

Брейди повдигна рамене.

— Това е невъзможно. Охраната…

— Знам, но Кендрик може да измъдри нещо. Той добре ги забърква. Да допуснем, че му дойде някаква идея на ум. Искам ти да си в Цюрих, за да вземеш парите. Два милиона за мене, един за тебе. Става ли?

— Човече божи! Ще му се наложи да измисли нещо много хитро, но ако го направи, сделката е приемлива за мене.

— Така. Добре, да приемем, че той ще осигури пренасянето на иконата до Цюрих, нека разгледаме подробностите — Хадън бръкна в куфарчето си и извади план на първия етаж на Музея за изящни изкуства, където беше разположена изложбата на Ермитажа.

Двамата мъже се приближиха един до друг и започнаха да разучават плана.

През последните години често се случваше Карол Лепски да спре пред витрината на „Мавърик“, най-добрият и най-модният стилист в града. Тя дълго разглеждаше със завист витрината с елегантни рокли и кожени връхни дрехи, а после — също както Лепски пред витрината с разнообразни порции месо в магазина на Едиз — тя въздъхваше и отминаваше.

Но тази сутрин Карол имаше пари за харчене. Тя влезе в магазина, а сърцето й лудо биеше от вълнение.

Намери се в голямо помещение, обзаведено със старинни мебели и вещи, с тапицирани фотьойли и няколко картини — модерна живопис със значителна стойност — на стената. На голямо старинно бюро седеше жена на средна възраст, толкова елегантно облечена, че Карол внезапно спря.

Жената се изправи на крака. Тъмните й очи преминаха по цялата фигура на Карол, забелязвайки ленената й рокля, позастаряващите й обувки и пластмасовата й чанта.

Магазинът беше собственост на Роджър Мавърик, братовчед на Клод Кендрик. Всъщност, старинните вещи и картините му бяха дадени назаем от Кендрик, който ги сменяше на всеки шест месеца.

Мавърик беше внушил на персонала, работещ при него, следната аксиома: „Никога не оценявай един кренвирш по обвивката му“.

Люсил беше работила години наред при Диор в Париж. Сега, четиридесет и осемгодишна, се беше установила в Парадайз сити и с голямо уважение се отнасяше към гения на Мавърик по отношение на облеклото, а и към огромните възможности на пазара сред богатите жени, които се тълпяха в града през сезона.

Помнейки добре аксиомата на Мавърик, тя очарователно се усмихна на Карол, като се чудеше дали тази хубава, но доста бедно облечена жена е пак една от тези, дето ти губят времето.