Читать «Опитвай докато стане» онлайн - страница 20

— Щом казваш, че е така, Ед, значи е така.

— Така! Тези виетнамците — строил ли си ги вече?

— Да. Тридесет и пет бежанци пристигат с автобус да видят чудесата на Ермитажа — каза Брейди с хитра усмивка. — А аз, като Преподобния Самюел Хардкасл, купих билетите, предупредих тия скапаняци от музея и наех автобус… въобще, там няма проблеми.

Хадън извади от куфарчето си един плосък предмет.

— Дадох доста пари да поръчам и ми направят това, Лу. Димна бомба е, пластична. Ще мине през радарното устройство без всякакви проблеми. Има превключвател. Трябва само да го натиснеш и ще имаш адски много дим — толкова, че да замъгли целия първи етаж на галерията. А сега си представи следното: Галерията се изпълва с дим. Ще настъпи паника. Гардовете се щурат насам-натам, хората крещят и се втурват към изходите. Докато става всичко това, ти отваряш стъклената витрина и вземаш иконата. Ще ти дам копие. Заместваш иконата е копието, заключваш отново витрината и си отиваш.

Брейди се облегна назад на стола и се размисли. Накрая каза:

— Не, съжалявам, Ед, но това не става. Първо, тази бомба. Тия скапаняци от охраната са схватливи. Бомбата е обемиста — не мога да си я сложа в джоба. Веднага ще я забележат. А после — копието. Веднага ще бъде забелязан този, който го носи. А и този, който изнася оригинала също ще бъде забелязан, дори и да има паника. Не, не, не ми харесва.

Хадън се усмихна.

— Разбира се, но ти не си помислил за нещо, за което аз съм се сетил. Колкото и да си хитър, аз съм по-хитър. Я ми кажи, кое е най-свещеното нещо, което мъжете — даже и пазачите от охраната — уважават?

Брейди повдигна рамене.

— Бих казал… бутилка шотландско уиски.

— Грешиш. Отговорът е — бременната жена. Една хубава жена, която всеки момент ще роди едно хубаво, здраво бебе.

Брейди трепна.

— Да не си си загубил ума, Ед?

— Помниш ли Джоуи Късмета?

— Да, разбира се. Най-добрият беше в бизнеса. Чух, че вече се е оттеглил.

— Точно така. Ще взема назаем един от неговите трикове. Дъщеря му си препасваше яйцевиден плетен кош на корема и си надяваше рокля за бъдеща майка. После тя и Джоу отиваха до някой магазин на самообслужване и започваха да задигат — напълваха коша с храни. Беше такава красива идея — и винаги успяваше. Така че, в групата ти ще трябват две хубави момичета, които ще изглеждат бременни. Едната ще носи димната бомба, другата — копието, в кошове, закрепени за коремите им. Оригиналната икона ще бъде отнесена по същия начин… какво ще кажеш?

Брейди затвори очи и се размисли. Хадън го наблюдаваше и се усмихваше. Брейди отвори очи и се ухили.

— Ед! — каза той, като се въздържаше да говори високо. — По дяволите! Ти си гений! Страшно ми харесва!

— О’кей. Ами за момичетата? На тях ще трябва да им се каже. Имаш ли някаква идея?

— Няма проблеми. В групата има две виетнамки — проститутки, които биха заколили и майките си ако парите са достатъчно големи. — Брейди погледна към Хадън. — Но това ще иска пари, Ед. Ще трябва да ги подкупя с по пет хилядарки за всяка от тях.

— И така да е, нищо. Не се заяждам на дребно за разходите. Това е голяма сделка. Нека сега да погледнем и проблема на Кендрик. Трябва да достави иконата в Цюрих, Швейцария.