Читать «Опитвай докато стане» онлайн - страница 12

Той вдигна очи и през спуснатите си клепачи прозря раздразнение когато Густав Холц, секретарят му, тихо премина през терасата.

Густав Холц, някъде около петдесетте, беше висок, слаб и с оредяваща коса, с дълбоко поставени очи и жестока уста. Беше математически гений, човек без скрупули, свободно владееше осем езика, притежаваше политическа проницателност и вещина. Беше дясната ръка на Радниц.

— Какво има? — грубо попита Радниц. — Зает съм!

— Клод Кендрик е тук, сър. Желаете ли да го видите? Има уговорен час за тази сутрин.

Радниц остави документа.

— Ще го приема — той посочи договора. — Погледни това, Холц. Десетата клауза. Нещо не ми харесва. Трябва да се представим по-добре.

Холц взе документа и влезе вътре. След минута през терасата премина Кендрик, безупречно облечен в небесносин ленен костюм, с грижливо сресана перука, поставена добре този път и с куфарче в ръка.

Радниц го огледа неприязнено.

— Какво искаш? Зает съм.

Кендрик се страхуваше от Радниц, но знаеше, че той е човекът, който имаше нужните му пари. Пълното му лице се изкриви в мазна усмивка.

— Зает ли? Кога ли не сте — измърка той, като приближи към масата. — Простете ми, че ви безпокоя, г-н Радниц, но имам нещо, към което мо-о-оже би, може би ще проявите интерес.

Радниц повдигна рамене, после махна с ръка към един стол.

— Какво е то? Седни.

Кендрик отпусна огромната си маса на стола.

— Много сте любезен, г-н Радниц. Голяма привилегия е…

— За какво става дума? — излая Радниц.

Кендрик трепна. Този ужасен човек, предупреждаваше той себе си, беше в лошо настроение. Кендрик си даде сметка, че обичайният му мек, ласкателен подход само би раздразнил Радниц. Той веднага премина към същността на предложението си.

— Изложбата на Ермитажа във Вашингтон — каза той.

В прихлупените очи на Радниц се появи интерес.

— Е, и какво за тази изложба?

— Може да не сте видял каталога. Прекрасни произведения на изкуството… великолепни…

— Виждал съм го. Е, и какво?

Кендрик извади от дипломатическото куфарче илюстрирания каталог на изложбата. Отвори го на страница петдесет и четвърта, после почтително постави отворения каталог на масата.

Побутна го към Радниц.

— Това великолепно нещо.

Радниц взе каталога и започна да изучава иконата. Прочете подробното описание, като лицето му остана безизразно, а после погледна Кендрик.

— Е, и какво?

— Забележително, уникално съкровище — Кендрик извика усмивката на делфин на лицето си. — Вероятно първата икона, която…

— Мога да чета — грубо го спря Радниц. — Какво общо има това с мене?

— Разбирам, сър, че на свободния пазар тази икона би струвала поне двадесет милиона долара.

Радниц постави на масата каталога, а погледът му беше замъглен.

— Възможно е, но не е за продан. Тя е притежание на Съветския съюз.

— Разбира се, г-н Радниц, но какво ли не се случва. Да предположим, че тази икона се появи на пазара. Бихте ли проявили интерес да я купите, за да кажем, осем милиона долара?

Радниц дълго стоя втренчен в Кендрик, който му се усмихваше с надежда.