Читать «Опитвай докато стане» онлайн - страница 13

— Ти сериозно ли говориш? — попита Радниц с раздразнение.

— Да, сър… съвсем сериозно — отговори Кендрик, но усмивката му малко увехна.

Радниц се изправи и отиде до редиците цветя, ограждащи терасата. Стоеше с гръб към Кендрик и се взираше надолу към плажа и морето, а умът му работеше усилено.

Като го наблюдаваше, Кендрик почувства как сърцето му запърха.

„Рибата кълве“, помисли си той.

Радниц остана неподвижен за около пет минути. Дългото чакане караше Кендрик да бърше потта от лицето си, но успя да си възвърне усмивката когато Радниц дойде на масата и седна.

— Иконата няма да се появи на свободния пазар — каза той.

— Не, но за частен колекционер, който е заинтересован да придобие това великолепно произведение на изкуството може да се уреди нещо.

— Какво да се уреди?

— Увериха ме, че ако мога да намеря купувач, иконата ще ми бъде доставена. Не бих бил тук, сър, ако не бях убеден, че това може да се уреди.

— Кога?

Кендрик пое дълбоко дъх. Рибата беше захапала!

— По някое време другата седмица, в случай, че се депозират осем милиона долара в една швейцарска банкова сметка.

Радниц си взе пура от кутията на масата и изпълни целия ритуал по запалването й.

— Заради тебе самия се надявам, Кендрик — каза той, като го погледна злобно, — че това, което казваш е истина.

— Можете да разчитате на мен, сър — Кендрик започна пак да се поти.

— Не съм забравил руските пощенски марки, които ми беше обещал и виж какво стана.

Кендрик въздъхна.

— Това беше лош късмет. Не мога аз да бъда обвинен за това, което се случи.

— Добре де, така да е — каза неохотно Радниц. — О’кей, ще купя иконата от тебе за шест милиона долара и нито цент повече. Решавай, приемаш или не.

Това надхвърляше очакванията на Кендрик. То значеше, че той ще получи печалба от три милиона долара.

— Сър, трябва да ви напомня, че операция като тази се нуждае от финансиране — мазната му усмивка се открояваше на лицето му. — Предлагам шест милиона плюс разходите.

— Не се опитвай да се пазариш с мен! — изръмжа Радниц. — Ето моята оферта. Иконата трябва да ми се предаде в моята вила в Цюрих. При доставката, ще уредя изплащане на шест милиона долара, с които ще се кредитира банката, която ти ми назовеш. Това е окончателната ми оферта.

Кендрик трепна като че ли бе докоснат от нажежено до червено желязо.

— Цюрих? — Гласът му се извиси. — Това е невъзможно, сър. Как мога да изнеса такава ценна вещ от Америка в Цюрих? Сигурно си давате сметка, че след като се установи липсата на иконата…

Радниц го прекъсна като махна ръка.

— Не ме интересуват проблемите. Това, което ме интересува е да получа иконата в Цюрих. Ако не можеш да я пренесеш до Цюрих, просто кажи. Зает съм.

Кендрик изгуби кураж. Това беше нещо, което трябваше да обсъди с Хадън.

— Ще бъде много трудно — промърмори той.

— Никога не е лесно да спечелиш шест милиона долара — троснато отговори Радниц, изтръсквайки пепелта от пурата. — Отивай си и обмисли предложението ми. Ако секретарят ми до три дни не чуе от тебе, че можеш да уредиш това, то никога в бъдеще не ме безпокой с други предложения. — Наведе се напред, а очите му святкаха. — Разбираш ли ме?